Гърнати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kolega2357 (беседа | приноси)
Reverted 7 edits by 95.43.61.159 (talk). (TW)
Ред 63:
 
Данни за селото като селище има и в края на 2 век, когато около местността Имерова търла е имало малко тракийско , а после и римско селище, което в края на Х век е служило за контролно-пропускателен пункт, счита се че и на намиращия се наблизо връх [[Алада]] е имало вишка за наблюдения и съгледвачи следящи движението по римския път, който е с ключово значение през късното средновековие. Той е продължавал към Беломорието и Константинопол, който от части е запазен и досега. За това свидетелстват намерените съдове, некрополи и други антични предмети.
 
Заселване - основатели на селото са трима братя кехаи - Милчо ,Витко и Стою,заедно с жените си - Стояна , Йена и Чала , които дошли с огромните си сюрии овце от Кавалския край ( гр.Кавала , Гърция ), на които гърнатци наричат местностите - Милчево , Витково,Стоево,Стояново,Йенево и Чалан . Когато пристигнали в месността Шершияна,където сега е центъра и площада на Гърнати , тримата седнали и започнали да умуват , кой къде да се засели.Мислили , мислили и накрая решили : най - големият брат - Милчо и жена му Стояна да се установили в сегашната махала Аптовце , средният по големина от братята - Витко с жена му Йена се заселили на запад от Шершияна - днешната махала Юрунце , а най - малкият брат Стою и жена му Чала се заселили по долните склонове на селото - махала Мъзълце.Селото се разраствало и разширявало . В края на 6 век в Гърнати пристига славянско племе , идващо от покрайнините на река Днепър , днешните земи на Русия и Беларус . Интересно е , че това било единственото славянско племе - водено от жена , на име Раматина . А името на самото племе било на своя водач - раматини . Те заживяват в покрайнините на махала Юрунце,като след време образуват махала Рамате - кръстена на водача на племето,което се заселило.През Великото преселение на народите и Средновековието много племена и народи преминали през земите на селото . През 18 век един стар воденичар на име Сано , заедно с жена си и децата си , бягъл нагоре в балкана и търсел спасение от турския башибозук . Стигнал до Гърнати и огледал земите му - решил , че тук би могъл да намери спокойствие - имало река , пак щял да си построи воденица , а пък и селото било високо в планината и нямало как османците да стигнат до тук.Поел покъщнината и челядта си и слязъл в най-ниската част на селото , до долината на Мазълска река , където и заживял.Така се образувала и махала Мерамате.Едно от старите имена на Мерамате е Карасанце - означаващо в превод черния Сано , от името на на заселилия се воденичар . В на чалото на 19 век, в едно от писанията на златоградски краевед е упоменато, че село Гърнате, Даръдерска околия има 1050 жители, живущи в 350 къщи, в селото има 6 дюкяна, ковачница и самарджийница.
'''''Лошото идва обаче , когато през 1892 година селото е почти напълно опожарено , като от тези 350 остават само 40-45 къщи,незасегнати от османското опожаряване.'''''
Line 80 ⟶ 79:
== Благоустрояване на селото ==
Опожаряването през 1892 година значително срива Гърнати . След продължителен страх за повторно нападение от османците , хората лека-полека отново застроили къщи и кошари . През 1898 година , поради това , че Източна Румелия ( в това число и Гърнати ) е още под турско робство ,по нареждане на бея , управляващ селото , започва строеж на първото училище , но не какво да е , а мехтеп с голяма джамия . По времето на строежа , по незнаен случей , комити нападат и убиват бейовия син . От мъка беят прекратява строежа на джамията и остава построена само сградата на мехтепа , в която се помещава училището до средата на 1965 година . Старите хора наричат това "Прокълнатата джамия", поради това , че жителите нежелаели построяването на мюсюлмански храм .
В началото на 20 век гърнатци се замогват и изкупуват от юруците околните планини. От тогава много от баирите, ливадите и нивите в Гърнати са кооперативни . В началото на 1904 година османският бей е прогонен от Гърнати и е избран първият мухтар ( кмет ). През 1933 година училището вече става светско с наименованието - Народно начално училище "[[Георги Бенковски]]". Учениците вече учат до 4 отделение , като започват изучаването на предмети като Български език , Математика , Рисуване и други . Първият светски учител в Гърнати е Ангел Стоилов от град Долни Дъбник , Плевенско . През 1965 е построена нова двуетажна сграда на училището със столова за хранене.От 1952 до 1965 година се провеждат вечерни курсове за ограмотяване на възрастното население.Други учители допринесли за развитие на образованието в селото са:Сашо Тодоров , Цветан Димитров , Петкана Димитрова , Щилияна Богданова , Петко Янев , Борис Якимов , Александър Йонов , Марин Георгиев , Стефка Владимирова , Никола Василев и други .
 
През края на 19 и началото на 20 век войните взимат живота на много млади мъже :
Line 86 ⟶ 85:
* На Сръбската война през 1885 година , от общо 55 изпратени мъже , 47 се завръщат в Гърнати,а останалите 8 загиват.
* До Балканската война — 1912 година, Гърнати остава в Османската империя и гърнатци вземат активно участие и във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание.
* През 1944 - 1945 година 42 мъже от Гърнати дават живота си на фронтовете в [[Сърбия]] и [[Унгария]] .
В началото на 20 век гърнатци се замогват и изкупуват от юруците околните планини . През 1966 година е отворен първият път, свързващ селото със света.До този ден Гърнати е било откъснато векове наред от цивилизацията. Свързването му с останалите селища и градове е било през една тясна козя пътека, през която единствено можело да се предвижват с коне , магарета или катъри. Искрено желание на гърнатци било прокарването на път до селото . Проектът на пътя : Ардино - Даладжа - вр.Алада - Гърнати е одобрен на 21 март 1965 година от областна администрация Смолян (окръжен комитет Смолян). След отпускането на средствата по проекта работата започнала. Пробиването и разширяването му продължава цели 9 месеца. В прокарването му с неуморен труд и помощ се включват и голяма част от жители на селото.Едва на 8 януари 1966 година пътят е официално открит.Откриването било съпроводено с общоселски събор, на който присъствали и делегати от Златоград и Смолян. Същата година селото се електрифицира и към част от къщите е прекарана вода . Цялото село е водоснабдено доста след това , чак през 2007 година . 1967 година е прокаран първият телефонен пост , като месец след това отваря врати и първата поща в селото . През 1971 година се проектират нови пътища , свързващи различните квартали , а тесните пътечки и "сукаци" се оформят като улички . Същата година се пробива и втори път към селото ( [[Неделино]] - [[Средец]] - Гърнати ) , който е асфалтиран през 1990 година . През годините се прокарват още два черни пътя - ( [[Джебел]] - [[Устрен]] - [[Припек]] - Гърнати ) и ( [[Джебел]] - [[Мишевско]] - [[Контил]] - Гърнати ) . Пътищата , свързващи Гърнати с [[Джебел]] , били направени с главната цел , селото да премине от Неделинска към Джебелска община . През 1979 е открит цех , клон на завод "Комуна" - град [[Смолян]] . През 1980 година е построена целтралната сграда на селото , която включва кметство , здравна служба , детска градина и смесен магазин. През 1992 е открит и шивашки цех . През 2008 година е започнато асфалтиратане и на самото село . Тогава са асфалтирани : улица "Шершийска" №1 и №2 , улица "Юрунска" №1 , №2 , и №3 , улица "Аптовска" №1, №2 и №3 ,и улица "Нивище" №1 и №2 .През, а през 2013 са асфалтирани още улица "Меремовска" №1 и №2 , улица "Краставска" №1 и №2 , улица "Чукана" №1 и №2, и улица "Гробове" №1 , №2 и ,№3 .
 
== Религия ==
По време на турското робство в този край са се налагали големи данаци във вид на жито и поради това , че хората нямали достатъчно за ядене и трябвало да се прехранват са правили подземни хамбари в месността Планничово , която местност в превод означава обяд или ,храна . Доказателство , че селото е населявано от християнско население е името , с което местнитеизползват жители назоваватза връх [[Алада]]Аладаг в Гърнати- "Костадин" . Носи се легенда , че Костадин и Елена-на биликоято двамае младикръстена село Еленка,са коитобили себрат обичалии безкрайно много . Също такасестра,които били ненаднаминати певци и вплитали любовта си в омайни песни . Но нещеш ли Елена се разболява от тогава върлуващата поепидемия онова времена чума и скороедин умираден .докато беряла близосттютюн дов връхмесността между село Кочани и село Еленка"Черешкана" умира. Костадин не могъл да прежали смъртта на любиматасестра си и отишъл да живее на най-високата част на връх Алада Аладаг, където си сковал колиба .Той Несъщо не живял дълго след смъртта на Еленка , но дните преди да си отиде от този свят пеел следната песен:
 
'''''"Севдице милна и драчка ,
 
севдице първо венчило ,
 
ти ми в земя отиде ,
 
и я ще скоро да дойдам ,
 
ала и на сав дюння да сме и на другана,
 
пак ше да са галиме ,
 
и ще да са видьваме ,
 
ти на адинян вър ,
 
я на другиян ,
 
кърши ша са погляваме
 
и ше си отпяваме"'''''.
 
'''''"Сестрице милна и драчка,ти ми в земя отиде,и я ще скоро да дойдам,ала и на сав дюння да сме и на другана,пак ше да са видваме,ти на Черешкана,я на Аладаг,кърши ша са погляваме и ше си отпяваме"'''''.
Именно поради тази причина единият връх нарекли "Еленка" , а другият на юнака "Костадин" . Селото , разположено в подножието на връх Еленка също името на тази мома .
 
Други също са имената на върховете Света Неделя и Свети Илия, по средата на които се намира Тодорована ливада. Под нея се намира местността Солищено, на която в миналото са слагали сол на поляната и са кърмили животните си. В женската носия от Гърнати и по-точно в мендила-шарката в долната му част,освен че включва най-различни фигурки и елемети има изтъкани и кръстчета. В местността Попова чука на махала Рамате е открито старо християнско гробище с около 30 гроба,до които са открити златни монети,кръстове и некрополи.