Шарл V: Разлика между версии

 

Необходима мярка станала свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладавали представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан ІІ Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите поискали освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлагало се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл Vсе опитал да бави нещата във времето: Той отпътувал за  Мец за среща с император Карл IV. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите изнудила Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следвало да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет били включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролирали от Щатите; Самите Щати следвало да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа бил провален от Етиен Марсел.

През ноември 1357 година от затвора избягал Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставили дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлули в двореца на дофина и пребили неговите приближени (двама маршали били убити пред очите на Шарл).

 

Вътрешните смутове приключили, Великият указ бил отменен, младият регент съумял да преодолее небивала криза на централната власт.

[[Файл:Charles V et Jeanne de Bourbon.jpg|thumb|right|300px|Шарл V и Жана Бурбонска]]

== Мир в Бретини (1360) ==

Следваща грижа на Шарл станало прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и сборът от пари за откупа, дофинът съумял реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният Едуард III лично възглавил поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дали. Деморализираната английска армия била способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласували в Бретини условията на «вечния мир».