Разлика между версии на „Шарл V“

169 bytes added ,  преди 6 години
 
Необходима мярка станала свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладавали представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан ІІ Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите поискали освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлагало се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл Vсе опитал да бави нещата във времето: Той отпътувал за  Мец за среща с император Карл IV. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите изнудила Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следвало да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет били включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролирали от Щатите; Самите Щати следвало да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа бил провален от Етиен Марсел.
[[Файл:Entrée de Charles V à Paris.jpg|thumb|[[Entrée à Paris du dauphin, futur Charles V|Завръщането на Шарл V в Париж 2 aвг. 1358]]]]
 
През ноември 1357 година от затвора избягал Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставили дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлули в двореца на дофина и пребили неговите приближени (двама маршали били убити пред очите на Шарл).
 
Вътрешните смутове приключили, Великият указ бил отменен, младият регент съумял да преодолее небивала криза на централната власт.
[[Файл:Charles V et Jeanne de Bourbon.jpg|thumb|right|300px|Шарл V и Жана Бурбонска]]
 
== Мир в Бретини (1360) ==
Следваща грижа на Шарл станало прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и сборът от пари за откупа, дофинът съумял реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният Едуард III лично възглавил поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дали. Деморализираната английска армия била способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласували в Бретини условията на «вечния мир».
10 408

редакции