Птици: Разлика между версии

По принцип тялото на птиците е пригодено за летене, макар да съществуват и много нелетящи видове. [[Наука]]та, която изучава този клас животни, се нарича [[орнитология]].

 

 

Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на [[влечуги]]те, образува групата [[Sauropsida]]. Кожата им е общо взето тънка, лишена от [[жлеза|жлези]] (изключение прави локализираната в [[опашка]]та [[Glandula uropygii|мастна жлеза]], секретът на която служи за [[импрегнация]] на перата) и покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с [[люспа|люспи]]. Някои видове имат [[кост]]ни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото си между 37,8°C и 45,5 °C. Имат висока скорост на [[метаболизъм|метаболитните процеси]], като изключенията са много малко ([[козодой|козодоят]] понижава температурата на тялото си по време на [[зимен сън]]). [[Зрение]]то и [[слух]]ът са отлични при повечето птици, но [[обоняние]]то и [[Вкус (сетиво)|вкус]]ът рядко са развити. Размерите им са разнообразни, като се започне с [[колибри]]то, което тежи 2 g при дължина на тялото 2,8 cm и размах на крилете 6 cm, и се стигне до [[щраус]]а с неговите до 200 kg и дължина на тялото 2,6 m, и [[Странстващ албатрос|странстващия албатрос]] с размах на крилете до 3,63 m. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като [[моа]]та от [[Нова Зеландия]] и [[епиорнис]]а от остров [[Мадагаскар]].