Домициан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
| герб =
}}
'''Тит Флавий Домициан''' ({{lang-la|Titus Flavius Domitianus}}) е третият и последен римски император от династията на [[Флавии]]те. Домициан управлява Римската империя от 81 до 96 година. Той е по-младият син на [[Веспасиан]] и неговата съпруга [[Домицила Стара|Домицила]], и е по-малък брат на [[Тит]], след когото наследява трона.
Пълното му наименование като император е ''Тит Флавий Цезар Домициан Август'' (от [[84]] г. получава и името ''Германик''), [[Велик понтифик]], 9 пъти избиран за консул (от [[83]] до [[88]] и през [[90]], [[92]] и [[95]] г.), [[цензор]] (от [[5 септември]] [[85]] г, — несменяем), 16-кратен [[трибун]] (от [[13 септември]] 81 — ежегодно), [[авгур]] и член на колегията на [[арвалски братя|Арвалските братя]].
==Ранен живот==
Според [[Светоний]] Домициан прекарва детството си в нищета и порок, в дома му нямало нито един сребърен съд (белег на бедност), а бившият [[претор]] [[Клодий Полион]] пазел и нерядко показвал собственоръчно написана бележка от Домициан, в която той обещавал да прекара с него една нощ. Светоний пише: ''"Според някои Домициан се отдавал и на непосредствения си приемник [[Нерва]]"''. Летописците от това и по-късно време, като [[Плиний Млади|Плиний]], Светоний и [[Тацит]], излагат много подробни факти и правят осъдителни оценки за характера на Домициан - склонен към усамотение, плах и избухлив, водел ленив и изнежен живот, а оплешивяването му било неговото слабо място; мрачен и високомерен в общуването, с течение на времето се засилвала неговата коварност и отмъстителност.
Домициан прекарва своите младежки години и ранна кариера в сянката на брат си [[Тит]], който печели войнска слава по време на [[Първа юдейско-римска война|Първата Еврейско-Римска война]]. Тази ситуация продължава и при управлението на [[Веспасиан]], който става император през [[69]] г., след [[гражданска война|гражданската война]], известна като [[Година на Четиримата императори]]. Докато Тит управлява като съ-император с баща си, Домициан е държан настрани от управлението - той получава почести, но няма отговорности. При управлението на Веспасиан и Тит, Домициан носи почетното название ''Princeps iuventutis'' ("Принцепс на младежите" – от 69 до 81 година) и споделя с тях титлата ''"цезар"''.
Когато Веспасиан умира на [[24 август]] [[79]] година той е наследен от Тит. Скоро Тит умира на [[13 септември]] [[81]] година. На следващия ден Домициан е провъзгласен за император от [[Преторианска гвардия|Преторианската гвардия]], с което се полага началото на неговият 15-годишен [[принципат]].
Line 50 ⟶ 46:
Въпреки всичките му усилия и лична заинтересованост във всяка сфера, Домициан не винаги се оказва достатъчно компетентен, а неговата икономическа политика като цяло се счита за непопулярна и не съвсем ефективна. В първите години на управлението му е възстановен първоначалният висок стандарт на сребърните [[денарий|денарии]], но изчерпаните средства и паричните затруднения карат императора да изостави тези опити и да повиши данъците. Заповядва да се изкоренят лозята в Италия, за да бъде увеличено производството на зърно, и с това си навлича подигравките на народа.
[[Image:Palatin (Rome) stadion palace of Domitian.jpg|280px|thumb|right|Палатинският стадион на Домициан]]▼
Популизма и стремежите на Домициан към автократична власт и божествени почести стават причина за възмущение и недоволство срещу императора, критикуван най-вече от благородниците и образования елит. Като следствие той предприема гонение на всички [[астролог|астролози]] и някои [[философ]]и, по подобие на Веспасиан, за което е наречен "Плешивия Нерон". Също така засяга [[християнство|християни]]те и [[юдеи]]те, които биват обявени извън закона и подложени на репресии. Малко преди убийството му Домициан е подготвял гонение срещу християнството, което било проникнало дори сред някои членове на императорската фамилия.
Домициан се изтъква като избраник на [[Минерва]], една от богините-покровителки на Рим, изявява се като защитник на обществения морал и заповядва екзекуцията на [[весталка]], престъпила обета за девственост. В същото време императора предизвиква скандали с невъздържаното и неприлично поведение в личния си живот. Обявява се за доживотен цензор (85 г.). Преименува месеците ''септември'' и ''октомври'' съответно на ''германик'' и ''домициан''. Създава обширна мрежа от шпиони и доносници.
[[Image:Rome Aureus Domitianus 89.jpg|
=== Войни ===
▲[[Image:Rome Aureus Domitianus 89.jpg|right|260px|thumb|Златен [[ауреус]] на Домициан, издаден в чест на германския триумф]]
Домициан води динамична и в началото успешна [[външна политика]]. По време на неговото управление Римската империя завладява земите между горното течение на [[Рейн]] и [[Дунав]], където, в т.нар. "Десетинни поля" (Agri Decumati), са заселени римски колонисти. Против варварските заплахи там е построена система от укрепления - наземни насипи и дървени валове, защитени от стражеви кули (кастели). През 82-83 г. Домициан организира нов легион ([[I легион на Минерва|Legio I Minervia]]), нарежда неочаквана атака срещу племето [[Хати (германско племе)|хати]], а след победата е почетен с триумф и присвоява титлата Germanicus.
В [[Британия]] военачалникът [[Гней Юлий Агрикола|Агрикола]] води поход (77-84) срещу племената в [[Каледония]] (дн. [[Шотландия]]), разширява римските владения и предприема морска експедиция в [[Северно море]]. Но, за да не засенчи славата на императора, успешният пълководец е отзован в Рим, където празнува триумф, докато легионите скоро се изтеглят обратно поради невъзможност да се отбраняват тези отдалечени и негостоприемни територии.
[[Image:Saalburg - Haupteingang 2009.jpg|280px|thumb|right|Съвременна реконструкция на укрепленията издигнати по времето на Домициан в Германия]]▼
Впоследствие обаче учестените нападения на [[даки]] и [[сармати]], създават големи затруднения на империята. Тези народи, които тепърва излизат от племенния строй и започват да формират своята държавност в [[Европа]], предприемат нахлувания и опустошават римските провинции около Дунав. В започналата война с даките Рим претърпява поражение. В [[Илирик]] загива [[Преториански префект|преторианският префект]] [[Корнелий Фуск]] заедно с два [[легион]]а (85/86), трагедия, която е сравнена с разгрома на [[Квинтилий Вар]] при [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. След този случай самият Домициан пристига в Мизия за да контролира военните действия лично. Неговата намеса обаче не води до особено добър резултат. През [[89]] г. след жестоки боеве Рим е принуден да сключи с [[даки]]те [[мирен договор]], по силата на който те се задължават да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължава в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Въпреки провала на кампанията той празнува [[триумф]] в Рим, на който представя като трофеи и военна плячка предмети, които е взел от императорската съкровищница.
Line 78 ⟶ 76:
===Галерия===
[[Image:RomaPalatino&CircoMassimo.JPG|right|265px|thumb|Останки от [[Циркус Максимус]] и двореца на Флавиите в Рим]]▼
[[Image:Campus Martius - Odeum of Domitian.jpg|160px|thumb|right|Одеон на Домициан (макет)]]▼
<gallery widths="
▲Image:Saalburg - Haupteingang 2009.jpg|Съвременна реконструкция на укрепленията издигнати по времето на Домициан в Германия
▲Image:RomaPalatino&CircoMassimo.JPG|Останки от [[Циркус Максимус]] и двореца на Флавиите
▲Image:Palatin (Rome) stadion palace of Domitian.jpg|Палатинският стадион на Домициан
</gallery>
==Вижте също==
▲[[Image:Rhinodomitien.jpeg|160px|thumb|right|[[Квадранс]] на Домициан издаден по случай Столетните игри в Рим]]
*[[Шаблон:Родословно дърво на Флавиите|Родословно дърво на Флавиите]]
|