Галиен: Разлика между версии

| име = Галиен

| наставка =

| изображение за личността = [[Файл:Altes Museum - Kaiser Gallienus.jpg|190px]]

| описание на изображението = Бюст на Галиен

== Криза и колапс на империята ==

Пленяването на Валериан от персите през 260 г. води до фактическото разпадане на империята. Мнозина военачалници използват възможността и се провъзгласяват за императори в различните провинции (т.нар. време на "[[Тридесетте тирани (Рим)|Тридесетте тирани]]"). В края на същата година от властта на Рим отпадат западните провинции: Галия, Испания и Британия образуват независимата [[Галска империя]] оглавена от генерал [[Постум]], който отблъсква нападенията на [[франки]]те и води война срещу Галиен, който прави неуспешен поход срещу узурпатора през 265 година.

 

През 260-1 г. легионите в Сирия, командвани от [[Макриан Старши|Фулвий Макриан]] и префекът [[Балиста]], издигат за императори синовете на Макриан - [[Макриан Младши]] и [[Квиет]], но при настъплението им на запад претендентите биват разгромени край [[Сердика]] от командващия Дунавската армия [[Авреол]], който на свой ред също отказва да се подчини на Галиен. На изток много от римските владения са завладени от [[сасаниди|сасанидските перси]] или попадат под контрола на местния династ [[Оденат]] от [[Палмира]], с когото Галиен сключва съюз 262 г., признавайки го за независим владетел със специални правомощия на изток.

 

Надига се вълна от узурпатори, повечето от които властват мимолетно (споменават се имената на [[Регалиан]], [[Инген]], [[Целс (узурпатор)|Целс]], [[Мемор]], [[Цензорин (узурпатор)|Цензорин]], [[Мусий Емилиан]], [[Валент Солонийски]], [[Луций Калпурний Пизон Фруги (узурпатор)|Пизон Фруги]] и други). Под властта на Галиен се намира само [[Италия]], части от Северна Африка и [[Мала Азия]]. В този период Римската империя, като едно политическо цяло, престава да съществува.

 

===Варварски нашествия===

Управлението на Галиен е времето на максимално задълбочаване на кризата в империята, а в настъпилият хаос злополучията следват едно след друго с ужасяваща бързина. Най-тежко е положението в придунавските райони: [[Мизия]], [[Дакия]], [[Илирия]] и [[Панония]], които поемат основния удар на варварските нападения. Зачестяват разрушителните нашествия на [[готи|готите]] в [[Мала Азия]], [[Тракия]], [[Македония]] и [[Гърция]]. Флотът и армията на варварите, наброяващи хиляди кораби и стотици хиляди воини, преминават протоците и достигат до Егейското крайбрежие където разграбват редица важни градове - [[Ефес]], [[Атина]], [[Коринт]] и други. Гражданите се опитват да организират самостоятелна защита. Императорът се отзовава с войските на помощ, но вече е твърде късно (267-8 г.).

 

===Вътрешни неуредици===

Освен външните заплахи за империята, се появяват и вътрешни — на [[остров]] [[Сицилия]] избухва голямо въстание на робите, в [[Средиземно море]] се появяват пирати. Докато траят тези безредици, сред населението продължават да се разпространяват епидемии, а римските провинции са засегнати от няколко земетресения.

 

Икономиката на държавата е сериозно разстроена, разорени и обезлюдени са редица области, особено тези близо до границите. Имперската хазна е празна и за да преодолее финансовия недостиг, Галиен е принуден да сече голямо количество нестойностни монети, което се отразява зле на търговията. Паричните знаци дотолкова се обезценяват, че натуралната размяна завладява отново пазара. В натура започват да се събират данъците и да се изплащат заплатите.

 

В армията е въведена нов тип войска: лично подчинени на императора малки мобилни части от елитна илирийска или далматинска кавалерия, които се превръщат в решаващ фактор при сраженията с варварите. Военната реформа дава възможност за издигането на много военачалници от илирийски произход, някои от които след време стават и императори. Наченките на военна и политическа реорганизация при Галиен, по-късно биват доразвити от [[Диоклециан]].

 

Блестящ оратор, занимаващ се с [[изкуство]] и [[философия]], Галиен е образован човек, интелектуалец, надарен с разностранни интереси и способности. За образец на подражание приема делото на императорите [[Август]] и [[Адриан (император)|Адриан]], макар да следва примера им твърде суетно и непостоянно. Императорът също така е изявен ценител на културата и подобно на [[Нерон]] и [[Адриан (император)|Адриан]] посещава [[Гърция]], застрашена по това време от готите. С периода на управлението му се свързва т.нар. "Галиенов Ренесанс", стил в изкуството доближаващ се до Елинистическия стил от II век пр.Хр.. Известно е приятелството на Галиен с [[философ]]а неоплатоник [[Плотин]], който моли императора за управлението на един изоставен град в [[Италия]], където да приложи на практика платоновите идеи за идеално общество. Подозрителният към метежи Галиен отказва.

 

==Вижте още==

* [[Войнишки императори]]

* [[Тридесетте тирани (Рим)|Тридесетте тирани]]