Шарл VIII: Разлика между версии

 

== Брак и присъединяване на Бретон ==

 

След няколко месеца бретонският херцог умрял. Наследява го неговата дъщеря — единадесетгодишната [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]]. Анна предлага ръката си на император Максимилиан I, и той се оженил за нея задочно. Но Ан дьо Божо събрала събрание от богослови и юристи; те обявили този брак за недействителен, и Шарл се явил претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ан дьо Божо съумяла да привлече на своя страна бретонското дворянство и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлул в Бретан с армия, и херцогиня Ана била принудена да се съгласи на този брак. На 15 ноември 1491 година под формата на брачен договор се извършило присъединяване на Бретон към Франция. Съюзниците-противници, започнали по този повод война, лесно били неутрализирани: Хенрих VII — с пари, Максимилиан — с връщането на Артоа, Франш-Конте и Шароле, зестра на дъщеря му и бивша годеница на Шарл, Маргарита Австрийска, а на краля на Кастилия и Арагон, Фердинанд II — отстъпили Русильон.

На [[6 декември]] [[1491]] г. Шарл се жени за [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]], 15-годишната наследница на Бретонското херцогство. Ана не е доволна от брака си и пристига за венчавката с две легла, по едно за всеки един от съпрузите. Бракът обаче носи независимост на Шарл от роднините му и той ръководи държавата според собственото си виждане. Кралицата живее в Амбоаз и от брака им се раждат четири деца, които умират в ранна детска възраст.

 

 

 

== Италиански войни ==

Наследявайки от баба си [[Мари д`Анжу]] претенцията за кралство [[Неапол]] и насърчен от херцога на Милано [[Людовико Сфорца]], Шарл VІІІ си въобразява, че може да превземе Неапол. Така той започва Италианските войни. Шарл сключва неизгодни договори с Австрия, Англия и Арагон и започва да събира войска за войната. Той влиза в Италия през [[1494]] г. и на [[22 февруари]] [[1495]] г. достига Неапол, където е коронясан за крал.