Разлика между версии на „Шарл V“

49 байта изтрити ,  преди 6 години
 
== Мир в Бретини (1360) ==
Следваща грижа на Шарл станалостава прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и намалявайки сборът от парисумата за откупа, дофинът съумялсъумява реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният Едуард III лично възглавилвъзглавява поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не далидават. Деморализираната английска армия билае способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласувалисъгласуват в Бретини условията на «вечния мир».
 
След подписаният мир, Жан II биле освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заменилизаместват други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратилипрекратяват, и той се оттеглилоттегля вна заден сянкаплан, но не за дълго.
== Успехи през първите години на управление (1364—1368) ==
През лятото на 1363 година избягалбяга от плен[[ Луи I Анжуйски]], един от френските заложници, които следвалоследва да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счелсчита за обезчестен отбезчестие постъпката на сина си и през януари 1364 година се върналвръща в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново направилоправи дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превърналапревръща регентътрегента, в крал Шарл V Френски.
 
Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри билиса посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдалоотдава да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.
== Възобновяване на Стогодишната война (1368—1374) ==
Първите години на своето царстване Шарл V строго съблюдавалсъблюдава условията на мира в Бретини. Към 1368 година предаването на англичаните на отстъпените им по договор земи практически завършилозавършва. Повече от половината от откупа за Жан II биле внесен, поради което Едуард III освободилосвобождава всички принцове — заложници. Взаимните отричания по мирния договор между бившите противници, така и не станалостават. От това се възползвалвъзползва Шарл V.
 
Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвелвъвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласилисъгласяват с това, но против се изказалиизказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забранилизабраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигналипристигат през юни 1368 година в Париж и подалиподават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излизалаизлиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състояласъстоява, Шарл V приелприема жалбата и я предалпредава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявилобявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът извикал кани Черния принц пред съда в Париж,. и вВ май 1369 година парламентът задочно осъдил Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявилобявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновилавъзобновява.
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
Шарл V убедилубеждава Бертран дьо Геклен да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпвалвстъпва в големи сражения, нападалнапада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждавалпринуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършвализавършват безрезултатно.
 
В това време Луи I Анжуйски, кралски наместник в Лангедок, действалдейства къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождавалосвобождава от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—1374) от английските владения на югозапад останалиостават само Бордо и Байон, с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престаналапрестанава да съществува. В януари 1374 година Бертран дьо Геклен и [[Джон Гонт]], трети син на Едуард III, от името на своите крале подписалиподписва примирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.
 
== Последни години (1374—1380) ==
През 1378 година биле разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядалзаповядва веднага на конетабъла Бертран Дю Геклен да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на Шарл Злия графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на [[Навара]] [[Шарл Злия]].
 
Въпреки влиянието на съюзника си [[Филип дьо Мезиер]], кралят отказва да участва в кръстоносен поход.
 
Най- големият неуспех на Шарл V биле напускането на Авиньон от папитепапата.
 
Шарл V оставилоставя за свой наследник най-големия си син Шарл VI. Доколкото наследникът биле малолетен, Шарл V в завещанието се определилопределя порядък за управлениетоуправление на страната в преходния регентски период. След смъртта на краля неговото завещание билое нарушено.
 
== Покровител на изкуствата ==
10 402

редакции