Шарл VI: Разлика между версии

Веднага след погребението на [[Шарл V]], в края на 1380 година в Париж се състоялсвиква Съвет, който следвалоследва да избере регент. Основният конфликт се разгърналразгръща между херцог Луи Анжуйски и неговите братя, поради което Съветът не приелприема решение, като и двете страни взелизапочват да стягат войски към столицата. Не се стигналостига до кръвопролитие, тъй като накрая се решилорешава ограничени правомощия на регент да бъдат предадени на старшия чичо, а останалите двама да станат регенти на останалите деца на Шарл V. Основната власт до достигане пълнолетие на Шарл VI да се предавалапредаде в ръцете на Голям съвет от 50 членове – представители на всички съсловия, от които да се изберат 12-членно регентство.

Първото решение на Големия съвет е да приеме оставката на канцлера д'Оржемон, който по свидетелство на хронистите от това време, „си отишъл, предвиждайки бедите, в които щяла  да бъде хвърлена държавата“, и на негово място е назначен епископът на Бове. За Конетабъл на Франция биле утвърден Оливие де Клисон, който биле назначен на тази длъжност още от покойния крал.

Следващата стъпка  билае коронацията на Шарл VІ, но приготовленията за нея билиса отложени по вина на Луи І Анжуйски, който побързал  да присвои част от кралската хазна – като общото количество на откраднатото съставлявало около 17 мил.франка. Без да се ограничи с това той избързва да открадне и част от съкровищата на короната - злато, сребърни посуди, злато и сребро в слитъци – като последните представлявали неприкосновен запас на държавата. Луи Анжуйски успява да получи всичко това като заплашва със смъртно наказание отговарящия за опазването му Филип де Савоаси.

На 3 ноември 1380 г младият крал все пак пристигналпристига в Реймс, където биле посветен в рицарско звание от херцог Анжуйски и тържествено коронясан, както предписвала традицията от архиепископът на  Реймс. Веднага след коронацията, Шарл посветилпосвещава в рицарско звание четирима млади дворяни – двама, от които синове на херцог Барски, които му се падалипадат братовчеди и приелприема клетва за вярност от дворяните и представителите на народа.

По време на кралския пир, състоял се след това в същия ден не миналоминава без стълкновения между чичовците— Филип Смели «самоволно» заелзаема мястото на старши —до дясната ръка на краля,като обяснилобяснява на херцог Анжуйски че «това място му принадлежи  по право», той пък не посмял да се противопостави,защото решилрешава, че неговия по-млад брат действа в съгласие с краля.Тържествената процесия след това се отправилаотправя към Париж, където билиса издигнати триумфални арки, и кралят влязълвлиза в града под радостните викове на народа.В продължение на 3 последователни дни продължават празненства, турнири, състезания за гъвкавост и умения за владеене на копие, свирели оркестри и се леят фонтани от вино, мляко и ароматизирана вода.

След смъртта на Филип II Смели Бургундски през 1404 година съгласието свършилосвършва. От една страна, към властта се стремялстреми синът на покойния Жан БесстрашниБезстрашни, опиращ се на всички разширени владения в Нидерландия. От друга страна, братът на краля Луи Орлеански, опирайки се на подръжката на Изабела Баварска, жената на Шарл VI, се добилдобива до неограничено влияние над болния крал. От 1405 година делото стигналостига до въоръжен конфликт: войските на Жан Безстрашни тръгнали за Париж, [[Луи Орлеански]] и [[Изабела Баварска]] опиталиопитват да похитят наследника на престола Луи Гиенски. Конфликтът биле погасен, но конфликтите в съветаСъвета между Луи Орлеански и Жан Безстрашни продължаилипродължават, при това двете страни продължавалипродължават да събират войски. Към 1407 година конфликтуващите страни склонилисклоняват да постигнат мир, но през ноември 1407 година Луи Орлеански биле убит по заповед на Жан Безстрашни^[4].

Веднага след убийството на своя враг, Жан Безстрашни, опасявайки се от мъст, избягализбягва в своите владения. Убийството на Луи Орлеански сплотилосплотява всички принцове по кръв. Партията на противнициетпротивниците на Жан Безстрашни в различно време включвала: вдовицата на Луи Орлеански, [[Валентина Висконти]], техния син [[Шарл Орлеански]]  (1391—1465), [[Жан Берийски]], Луи II Анжуйски, Луи II Бурбонски и неговия син Жан I Бурбонски, синът на Шарл VI Луи Гиенски, Жан Туренски и бъдещия [[Шарл VII (Франция)|Шарл VII]]. Тази партия первоначалнопървоначално назовалиназовават орлеанскаОрлеанска, но естава по-известна с по- разпространеното название — арманяки —. тяТя получилаполучава името от наи активниянай-активният свой член граф  Бернар VII Арманяк,/ от 1410 година тъст на Шарл Орлеански, от 1416 година конетабъл/. Именно Бернар VII Арманяк взелвзема в подкрепа на своята партия опасни  гасконски банди, носевщиносещи на гърди фамилния знак на графовете Арманяк — бял кръст. Поддръжниците на Бургундските херцози Филип II, Жан Безстрашни и Филип III Добрия  - се наричали буквално «бургундци».

През февруари 1415 година враговете подписали АраскиятАраския мир, по който изгнанието на Жан Безстрашни биле отмененотменено, но той не получил нито власт, нито компенсации.

Шарл VI надживялнадживява своя зет [[Хенри V (Англия)|Хенри V Английски]] с два месеца. Той умрялумира на 21 октомври 1422 година в Париж, в двореца Сен-Пол, изоставен от всички, даже от жена си, в обкръжението на няколко верни слуги. Причина за смъртта билае [[малария]], продължила 37 дни,. вВ течение на коятоцялото тежко боледуване от него не се отделялаотделя вярната му Одета и нейната дъщеря Маргарита. Кралят не ги разпознавалразпознава, както впрочем вече не биле способен да разпознаеразпознава никого. Последен се оказалоказва, по спомени на съвременници, третия или четвъртия пристъп на болестта. Впрочем, съзнанието на Шарл VІ се прояснилопрояснява за няколко минути преди смъртта. Адвокат Дес Юрсен така предава неговите последни думи:

Шарл биле оплакван от цял Париж, по целия път на процесията билиса отворени прозорците, и хората се молелимолят и плачелиплачат за успокоение на неговата душа. Кралят биле погребан в Сен-Дени, като съпровождащата го процесия билае «доста скромна за крал на Франция». Редом с ковчега вървеливървят херцог Бедфордски, кастеланкастелана, канцлерътканцлера на двора, кралският духовник и няколко дребни чиновници. Пред открития гроб херолди, както се полагалополага по обичай, счупилисчупват своите жезли и ги хвърлилихвърлят в гроба на краля, а Бери, техният водач, със силен глас провъзгласилпровъзгласява смъртта на Шарл VI и началото на управлението на [[Хенри VI]], което пряко произтичалопроизтича от сключения в Троа договор. Новият крал биле навършил по това време една година.

Успоредно с това дофинът Шарл биле провъзгласен за крал на Франция от своите привърженици като [[Шарл VII]].