Писател: Разлика между версии

'''Писател''' e човек, който се занимава със създаването на писмени произведения, предназначени за обществена, а не лична употреба. Човек, който пише литературни текстове непрофесионално, в името на своя лична нужда, за която няма читатели и аудитория, се нарича [[графомания|графоман]]. За някои писатели това е [[професия]] и когато основната част от [[доход]]ите им идва от писането на литературни произведения, те обикновено са наричани „професионални писатели“. Като синоними могат да се използват ''[[автор]]'' или ''литератор'', макар значението им да не съвпада напълно със значението на думата. Така например автор има малко по-широк смисъл и се използва за предаване на юридическа отговорност.

Писателите използват писменото слово, за да комуникират [[идея|идеи]]. Те създават различни форми на [[литература|литературно изкуство]] и [[творчество]] като [[роман]]и, [[разказ]]и, [[поезия]], [[пиеса|пиеси]], вестникарски статии, [[сценарий|сценарии]], [[пътепис]]и или [[есе]]та. Висококвалифицираните писатели са в състояние да използват език, който допринася съществено за обогатяване на [[култура]]та на едно общество<ref>Magill, Frank N. (1974). Cyclopedia of World Authors. vols. I, II, III (revised ed.). Englewood Cliffs, New Jersey: Salem Press. pp. 1–1973.</ref>.

* [[прозаик|прозаици]] или белетристи - – писатели, пишещи в областта на [[проза]]та ([[белетристика]]та);

* [[поет]]и - – писатели, пишещи в областта на [[поезия]]та;

* [[драматург|драматурзи]] - – писатели, пишещи в областта на [[драматургия]]та.

Горните дефиниции за писател са безспорни, но на практика нещата не са така ясно определени. Съществували са и съществуват и други, различни дефиниции. По времето на [[:Категория:История на България (1945-1989)|социализма]] в България, писател е бил този, когото са приели за член на [[съюз на българските писатели|съюза на българските писатели]]. Като цяло обаче се счита, че писател е този, който е издал книга или публикувал свои произведения в сборници, издания и т.н. Но [[:Категория:История на България (след 1989)|днес]], за разлика от времето на социализма, няма държавен контрол върху печатниците<ref>[http://www.kultura.bg/article.php?id=11097 Литературата след печатния капитализъм], [[Култура (вестник)|Вестник Култура]], Брой 21 (2371), 03 юни 2005</ref> и всеки може да заплати издаването на книгата си или да публикува свой текст в някое от многобройните издания, много от които не държат особено на качеството на литературния текст, или дори в [[Интернет]], където публикуването е напълно свободно<ref>[http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=357 Литературни страници, литературни сайтове], [[Литературен вестник]], брой 33, 16.10.2002</ref>. Така че, доста графомани, но в някои случаи и неумели или не особено популярни писатели, имат издадени книги, които подаряват на близки и познати или имат публикувани свои творби тук и там<ref>[http://www.kultura.bg/article.php?id=11097 Литературата след печатния капитализъм], [[Култура (вестник)|Вестник Култура]], Брой 21 (2371), 03 юни 2005</ref>. В този смисъл трудно е да се очертае границата между неумел или все още неизвестен писател, който все пак подхожда творчески и графоманът, който „бълва“ текстове.

Една друга дефиниция е, че писател е този, който е спечелил награда на някой литературен конкурс. Според други, това е спорно, защото от спечелването на такава награда не винаги следва, че някой ще вложи пари, за да предложи награденото произведение като книга или под друга [[форма на пазара]], както и че е възможно да не е спечелил този конкурс честно, или е под въпрос значението на този конкурс. В същото време критериите за

Също някои считат, че щом някой пише някакъв вид и някъде или дори за себе си литература, то той е писател. Ако пък читателите са малкобройни, но с висок литературен и критически вкус, пишещият е писател на „елитарна литература“, а не е графоман.