Гънс Ен Роузис: Разлика между версии

'''Гънс Ен' Роузeс''' ({{lang-en|Guns N' Roses}}) е [[Съединени американски щати|американска]] хард-рок група станала популярна в края на 1980-те и началото на 1990-те години.

 

Guns N`Roses са една от най-известните музикални групи на 90-те години на 20 век. Макар петимата членове на състава да се събират за първи път през лятото на 1985 г. историята им започва още през 1982 г., когато Джеф Изабел и Бил Бейли пристигат в Лос Анжелис от Лафайет, Индиана, и скоро променят имената си съответно на [[Изи Страдлин]] и [[Аксел Роуз]].

 

 

Те спят на пода и живеят на издръжка на свои приятелки, които ги хранят и от време на време им дават пари. Първата група, която се опитват да създадат, се нарича просто „Роуз“. В нея свири [[Крис Уебър]], който е съавтор на песента [[Anything Goes]] (Всичко върви), появила се по-късно в първия албум на Guns N`Roses. Но с недостатъчно истинско оборудване и никакъв опит групата в крайна сметка се разпада. През 1984 г. Изи за кратко свири с група наречена London, докато Аксел съвместно с китариста Трейси Гънс свирят в [[L.A. Guns]]. Не след дълго Аксел убеждава Трейси да напусне собствената си група и заедно с Изи сформират първият състав на Guns N`Roses. Първоначално за име са обсъждани имена, като AIDS и Amazon Head. Барабанистът в първоначалният състав на групата е [[Роб Гардънър]], местно момче и техен познат. Но на баса е [[Дъф Маккагън]], намерен по обява, която Аксел пуска в местен вестник. Роден като Майкъл Маккагън в Сиатъл, Вашингтон, на 5-ти февруари 1965 г., най-малкото от осем деца. „Дъф е моето пънкарско име“ — пояснява той. Дъф израства сред музика, баща му пее в един бръснарски квартет и повечето от неговите братя и сестри умеят да свирят поне на един инструмент. Неговият брат Брус му дава първите уроци по китара. В различни периоди Дъф се пробва на китара и барабани, но басът си остава неговото призвание. Преди да отговори на обявата на Аксел, Дъф за кратко се мотае в [[Лос Анджелис]] с двама пияници и куче в група, наречена „Роуд Крю“. Ядрото се състои от китарист - Слаш, и барабанист - [[Стивън Адлър]]. „Роуд Крю“ постоянно търсят музиканти, защото никой освен тях двамата не остава за дълго. Дъф получава номера на [[Слаш]] и му се обажда, мислейки, че това ще бъде някой стар пънкар с подобно име. „Едва го разбрах по телефона — спомня си по-късно Дъф — Но той каза, че харесват [[Aerosmith]], [[Alice Cooper]], [[AC/DC]] и [[Motorhead]] и аз си казах, ще се пробвам…“

 

Първото им появяване в Лос Анджелис е в „Трубадур“ ([http://www.youtube.com/watch?v=lV7AW7yrItM]) — предпочитан клуб за свирене на прохождащите групи в Западен Холивуд. От края на 1985 до началото на 1986 г., Guns N`Roses работят усърдно и си създават репутация в печално известни лосанджелиски свърталища като [[Whiskey A GoGo]], [[Roxy]] ([http://www.youtube.com/watch?v=Xdf3bkguvdM]) и др.

 

През първите няколко седмици на 1986 г., групата обядва за сметка на всяка по-голяма звукозаписна компания в Холивуд. Накрая екипът на Том Зутаут и [[Geffen]] [http://www.geffen.com/] ги печелят, като убеждават групата, че те ще бъдат оставени да си правят нещата по свои начин и на 25 март 1986 г., Guns N`Roses подписват първият си договор. Следващите няколко месеца минават в непрестанни опити от страна на Зутаут да осигури опитен и професионален мениджмънт на групата. Първата кандидатура е за мениджъра на [[Aerosmith]] Тим Колинс. Той е поканен специално от [[Geffen]] на представление в [[Roxy]] ([http://www.youtube.com/watch?v=P4_WQ-C_ANw]). След концерта се оттеглят в хотелския апартамент на Колинс за късна вечеря и неофициална дискусия относно техните бъдещи планове. „Изглежда всичко върви нормално — мисли си Зутаут. — Изи е буден, Аксел не е груб.“ Но когато Колинс се оттегля в спалнята си, за да подремне, групата продължава да пие и прави сметка за 500 $ на негово име. На сутринта Колинс решава, че е видял достатъчно и се отказва от сделката. Най-накрая през август те подписват договор с компанията на Алън Нивен „Стравински Брадърс“, успяла да предвиди възхода на още един състав, който скоро ще има платинен статус в [[Съединени американски щати|САЩ]] — [[Great White]]. Но дори и те признават, че са взели групата с известно безпокойство. „Когато подписахме с тях — споделя по-късно Нивен — не знаех какво да очаквам. Когато чух първия им албум, си мислех, че ще бъде добре, ако продадем 200 000 копия. А ако някой ми беше казал, че ще направим и №1 хит, просто щях да му се изсмея в лицето.“ До края на 1986 г., групата се затваря в Rumbo Records [http://www.captainandtennille.net/rumbo_pgs/rumbohome.html], подготвяйки записите, определени за техния дебют [[Appetite for Destruction]].

 

[[Appetite for Destruction]] (Апетит за разрушение) [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:wiftxqu5ldde] е издаден на 31 юли 1987 г. продуциран от ветерана Майк Клинк, работил преди това с [[Heart]], [[Ozzy Ousborne]] и [[Survivor (група)|Survivor]]. Албумът съдържа дванадесет песни, като три от тях влизат в челната десетка на [[Billboard]] Top 100 [http://www.billboard.com/bbcom/charts/chart_display.jsp?g=Singles&f=The+Billboard+Hot+100]. Сингълът [[Sweet Child O`Mine]] (Сладко мое дете) [http://www.youtube.com/watch?v=oobDQ0vdm8M] е и първият им №1 хит в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Година по-късно и самият албум ще оглави [[Billboard]] Top 200, като ще се превърне в най-продаваният дебют в музикалната история с тираж от 18 млн. копия само в САЩ [http://web.archive.org/20000815231018/members.aol.com/PaulHry/music/riaa.html].

 

 

Очевидно пияният китарист се опита да спаси положението, като продължи с благодарности за рекламния отдел на [[Geffen]] за това „че ни отркиха“, както и на мениджърите на групата, които „fucking ни доведоха дотук“ [http://www.youtube.com/watch?v=4Skrd_mrztA].

На мястото на изгонения [[Стивън Адлър]] (заради острата му зависимост към хероин) Guns N'Roses привличат барабанистът на [[The Cult]] — [[Мат Соръм]], познат на групата от съвместното им турне през 1988 г. През пролетта на 1990 г., Guns N'Roses записват кавър по парчето на [[Боб Дилън]] Knockin` On Heavens Door (Чукам на райската врата: 1973), като санундтрак към филма „Days of Thunder“ [http://www.imdb.com/title/tt0099371/] с [[Том Круз]] в главната роля. През септември [[Warner Bros]]. пускат на пазара компилацията Nobody's Child: Romanian Angel Appeal [http://www.amazon.com/Nobodys-Child-Romanian-Angel-Appeal/dp/B000008IZT], благотворителен жест за пострадалите румънски деца след събитията в [[Румъния]] в края на 1989 г. Групата е включена с песента Civil War (Гражданска война). В края на същата година Guns N`Roses печелят „Американските музикални награди“ в пет категории: „Най-добър хеви метъл/хард-рок албум“, за „Най-добър хеви метъл/хард-рок изпълнител“ и за „Най-добра хард-рок песен“ за „Sweet Child O`Mine“.

 

 

„Това е най-стерилният творчески процес, в който съм участвал — разкрива [[Слаш]] — Всичко се изгражда от образци; използват се същите барабанен бийт и акорди, после се добавят неща, за да стане различно на някой места. Това е толкова различно от онова, което правим ние. Майкъл наема цялото студио за десет години напред, а се появява веднъж месечно. Вероятно никога няма да го срещна. Странно е някак си…“

 

 

== Дискография ==

* ''[[Appetite for Destruction]]'' — [[1987]] г., 15 млн. копия в САЩ

* ''[[G N' R Lies]]'' — [[1988]] г., 5 млн. копия в САЩ

* ''[[Use Your Illusion II]]'' — [[1991]] г., 7 млн. копия в САЩ

* ''[[The Spaghetti Incident?]]'' — [[1993]] г.

* ''[[Live Era '87-'93]]'' — [[1999]] г.

* ''[[Greatest Hits]]'' — [[2004]] г., 3,5 млн. копия в САЩ

 

Освен това издават много плочи със [[сингъл|сингли]] които са продадени в многомилионни тиражи.

 

* Welcome To The Jungle - 1987

* Sweet Child O' Mine - 1987

* Oh My God (End of Days soundtrack) - 1999

* Better (LP version) - 2008

 

== Източници ==