Боймица: Разлика между версии

Хората винаги са ценели възможностите, които предлага Вардар като пътна артерия и областта Боймия е заселена от праисторически времена. Според преданията селото Боймица се създава някъде около [[1700]] година от сливането на три български села в Боймията. Около 1760 в Боймица се заселват изселници от южномакедонското село Драчко (днес [[Даскио]]), а в 1822 и бежанци от [[Негуш]] (Науса) след разорението на града от [[Мехмед Емин паша]] по време на [[Негушко въстание|Негушкото въстание]].

 

 

В края на [[19 век]] Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в ''Богемица'' има 85 домакинства, с 58 жители [[мюсюлмани]] и 348 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170-171.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Боймица има 1&nbsp;220 жители [[българи]] християни и 625 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.]</ref> В началото на 20 век по-голямата част от селото се отказва от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и приема духовното върховенство на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в ''Байлища'' (Baïlichta) има 1&nbsp;080 [[българи]] екзархисти и 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194 - 195.</ref>