Сатурн (планета): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 70:
 
== Физични характеристики ==
За [[сфероид]]ната форма на Сатурн са характерни силното „сплесване“ в областта на полюсите и „издуване“ в зоната на екватора. Разликата между неговия екваториален (120&nbsp;536 km) и полярен (108&nbsp;728 km) диаметър е почти 10%.<ref name="fact" /> Причина за това е бързото въртене и [[течност|течно]]то състояние на планетата. Сатурн е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], която е с по-малка плътност от [[вода]]та &mdash; 0,69 g/cm<sup>3</sup>. Ядрото на планетата обаче е значително по-плътно от леката [[атмосфера на небесно тяло|атмосфера]]. Сатурн е равен само на 95 земни маси, сравнено с Юпитер, който тежи 318 пъти по масата на Земята,<ref name="Jupiter fact">{{cite web
|url = http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/jupiterfact.html
|title = Jupiter Fact Sheet
Ред 165:
 
=== Магнитно поле и магнитосфера ===
Сатурн има магнитно поле с проста сферична форма на магнитен [[дипол]]. Силата му е 0,2 [[Гаус (единица)|Гауса]] (20 [[микротесла|µT]]) на екватора, което е около 1/20 от магнитното поле около Юпитер и малко по-слабо от това на Земята.<ref name="mag" /> В резултат магнитосферата му е много по-малка от Юпитеровата и се простира малко отвъд орбитата на Титан.<ref name="mag 2">{{cite web
|url = http://library.thinkquest.org/C005921/Saturn/satuAtmo.htm
|title = Saturn: Atmosphere and Magnetosphere
Ред 172:
|last = McDermott
|first = Matthew
|date = 2000}}</ref> Най-вероятно магнитното поле се създава от метализирания водороден слой (наречен метализирано водородно динамо), подобно на магнитното поле при Юпитер. Както при другите планети и магнитосферата на Сатурн може да отклонява частиците, идващи от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]].<ref name="mag 2" /> Спътникът Титан обикаля във външната част на магнитосферата и тя взаимодейства с йонизирани частици от атмосферата на естествения спътник.<ref name="mag">{{cite web
| author=Russell, C. T.; Luhmann, J. G.
| year=1997
Ред 184:
[[Картинка:Rotatingsaturnhexagon.gif|thumb|left|150п|Анимация на хексагонален облак на Северния полюс на планетата]]
 
Средното разстояние между Сатурн и Слънцето е 1&nbsp;400&nbsp;000&nbsp;000 km (9 [[Астрономическа единица|AU]]).<ref name="fact" /> Със средна орбитална скорост 9,69 km/s, на Сатурн му трябват около 10&nbsp;759 земни дни (или около 29½ години), за да направи една обиколка около Слънцето<ref name="fact">{{cite web
|url = http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/saturnfact.html
|title = Saturn Fact Sheet
Ред 204:
|accessdate = 3 април 2008}}</ref> Причината за тази промяна засега е неизвестна.
 
По последна информация базирана на многобройни измервания, направени от сондите Касини, Вояджър и Пионер, е обявено през септември 2007 г., че денонощието на Сатурн е 10 часа 32 мин. и 35 сек.<ref name="Anderson2007">{{cite journal|author=J.D. Anderson and G. Schubert|journal=Science|title=Saturn's gravitational field, internal rotation, and interior structure|volume=317|pages=1384-1387|year=2007|url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/317/5843/1384}}</ref>
 
== Пръстените на Сатурн ==
Ред 229:
|title = Сатурн: История на откритията
|accessdate = [[9 март]] [[2008]]
|last = MicekCatherine
|last = Catherine}}</ref>
 
През 1859 г. [[Джеймс Кларк Максуел]] доказва, че пръстените не могат да бъдат твърди, защото биха се „счупили“. Той предполага, че пръстените са съставени от множество частици, които обикалят около планетата.<ref>{{cite web
Ред 253:
Според втората теория пръстените са останки от първичния материал в [[слънчева мъглявина|слънчевата мъглявина]]. Тази теория не е широко приета поради преобладаващото мнение сред учените, че пръстените на Сатурн не са стабилни в дългосрочен план и следователно са се образували сравнително скоро.
 
Най-големите пролуки в пръстените като [[Деление на Касини|делението на Касини]] и [[Деление на Енке|делението на Енке]] могат да бъдат наблюдавани от Земята. Апаратите [[Вояджър (програма)|Вояджър]] разкриват картина от хиляди тънки пролуки, тесни пръстени и спирални вълни, за, които се смята, че са следствие от [[гравитация|гравитационното]] въздействие на множеството спътници на Сатурн. Някои от пролуките биват „разчиствани“ от микроспътници като [[Пан (спътник)|Пан]], някои от които може би все още не са открити. Други са поддържани от гравитационните ефекти на [[Прометей (спътник)|Прометей]] и [[Пандора (спътник)|Пандора]]. Трети пък са вследствие на резонанса между орбиталния период на дадена пролука в пръстена с някой от естествените спътници на Сатурн (особено по-масивните). По този начин [[Мимас (спътник)|Мимас]] поддържа делението на Касини.
 
=== Обратната страна на пръстените ===
Ред 298:
 
Сатурн има голям брой [[естествен спътник|естествени спътници]] (60 известни до момента, изключвайки огромния брой тела, съставящи пръстените), 52 от които са именувани. Някои от спътниците са много малки: 34 са по-малки от 10 km в диаметър, а други 13 по-малки от 50 km в диаметър.<ref name="Saturn moons">{{cite web
|url = http://www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/satsatdata.html|title=www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/satsatdata.htmlSaturn's Known Satellites
|title = Saturn's Known Satellites
|accessdate=2007-05-23|archiveurl=http://web.archive.org/20030707063315/www.ifa.hawaii.edu/~sheppard/satellites/satsatdata.html|archivedate=2003-07-07}}</ref> Освен това има 3 небесни тела, за които се предполага, че може да са спътници, но може и да са просто големи образувания от прах в пръстените на планетата.
 
Line 343 ⟶ 342:
|accessdate = 4 април 2008}}</ref>
 
Почти година по-късно [[Вояджър 2]] продължава изучаването на системата на Сатурн. Направени са нови открития за неговите пръстени и са открити няколко нови спътника. Вояджър 2 използва [[гравитация]]та на Сатурн, за да нагоди траекторията си към [[Уран (планета)|Уран]].<ref name="Voyager" />
 
=== Касини-Хюйгенс ===