Антифашизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Антифашизмът в България, източници |
|||
Ред 18:
==Антифашизмът в България==
[[Българска марксистка историография|Българската марксистка историография]] определя действията на българските леви сили против местната власт като антифашизъм още по времето на [[Юнско въстание|Юнското въстание]] през 1923 г..<ref>Фол, Александър, Васил Гюзелев и др. Кратка история на България, под редакцията на чл.-кор. проф. Илчо Димитров, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 329, глава Юнско антифашистко въстание. Георги Димитров пише "Ако Комунистическата партия ...се беше съединила със здравите сили в Земеделския съюз и бе се обявила решително против фашистките съзаклятници, фашисткия преврат без всякакво съмнение щеше да бъде смазан" </ref> Според комунистически източници, [[Септемврийското въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 година се определя от историографията като „...първото в света антифашистко въстание“ <ref>Фол, Александър, Васил Гюзелев и др. Кратка история на България, под редакцията на чл.-кор. проф. Илчо Димитров, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 339</ref>, т.е. като първата антифашистка проява, независимо че фашистката идеология като политическа доктрина се развива и става държавна политика по-късно в Италия.
Спорно е кога е поставено началото на антифашизма в [[България]] и доколко действията на българските леви сили против местните власти могат да бъдат определяни като антифашизъм. Според някои, предимно комунистически, източници, още [[Септемврийското въстание]] през [[1923]] е антифашистка проява. Съпротивата срещу властта от страна на комунистически и прокомунистически сили до 9 септември 1944 година в редица пропагандни източници се разглежда като антифашистка. През 30-те години на ХХ век [[БРП]] изпълнява директивата на [[Коминтерна]] и участва в създаването на Народен фронт. През лятото на [[1941]] година в [[България]] е поставено началото на въоръжена съпротива, осъществявана от [[бойни групи]] и [[партизанско движение в България|партизански формирования]] под ръководството на [[БРП]]. През [[1943]] е създаден [[Отечествен фронт]], а същата година въоръжените отряди са обединени в [[Народоосвободителна въстаническа армия]]. В периода септември [[1944]]-май [[1945]] България се сражава на страната на антихитлеристката коалиция и в този период в България антифашистката борба е насочена срещу собственото правителство и има характер на [[Партизанско движение в България|Гражданска война]].▼
▲
Режимът, ръководен от [[БКП]] до [[1989]] г., приема антифашизма за част от държавната идеология. В духа на комунистическата пропаганда режимът, установен в България до 1944 година, е определян като фашистки. Проповядването на фашизъм и участието във фашистки организации е вписано като престъпление в [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]]. Създаден е [[Съюз на борците против фашизма]], в който членуват бивши участници във въоръжената съпротива от периода [[1941]]-[[1944]].
След 1989 година организацията, която най-активно се обявява за антифашистка е [[Българският антифашистки съюз]] (така се нарича предишният Съюз на активните борци от началото на [[1990]] г.). Тя се занимава предимно с отбелязване на юбилейни годишнини от събития от [[партизанското движение в България|партизанското движение]] и [[Втората световна война]]. Основната ѝ политическа насоченост обаче е по-скоро [[антиамериканизъм|антиамериканска]] и [[антиглобализъм|антиглобалистка]], отколкото антифашистка.
== Източници ==
<references />
== Виж също ==
| |||