Адел дьо Блоа-Шампан: Разлика между версии

'''Адел дьо Блоа-Шампан''' ({{lang-fr|Adèle, Alix, Alice de Champagne}}), известна още като Аделаид и Аликс, е френска кралица  (1160–1180) — трета съпруга на френския [[крал]] [[Луи VIII (Франция)|Луи VII]], майка и регент на френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II]].

 

Адел е дъщеря на [[Тибо II дьо Блоа-Шампан|Тибо II]], [[граф на Блоа]] и [[Шампан]], и на [[Матилда от Каринтия]], дъщеря на херцог [[Енгелберт (Каринтия)|Енгелберт]] от род [[Спанхайми]]. Адел се омъжва за френския крал [[Луи VIII (Франция)|Луи VII]] в Париж, на [[13 ноември]] [[1160]] г. Съпругът на Адел има два брака зад гърба си, но именно тя го дарява с тъй дългоочаквания мъжки наследник — бъдещия крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]](1165-1223). Освен син Адел ражда на Луи VII и дъщеря - [[Агнес Френска (императрица на Византия)|Агнес]] (1171–1204), която по-късно става византийска императрица, съпруга на императорите [[Алексий II Комнин]] и [[Андроник I Комнин]].

 

Адел дьо Блоа-Шампан играе активна роля в управлението на Франция още приживе на съпруга си, върху когото оказва голямо въздействие. Тя разчиства пътя за политическото издигане на братята си Анри дьо Шампан и Тибо V дьо Блоа, които жени за двете дъщери на [[Луи VIII (Франция)|Луи VII]] от първия му брак с [[Елеонор Аквитанска|Алиенора Аквитанска]]. За по-малкия си брат Гийом Адел успява да осигури главната катедра на Франция — тази на Реймското архиепископство. Заплаха за властта си обаче Адел вижда в брака на сина си с наследницата на [[Графство Артоа|Артоа]] - [[Изабел дьо Ено]]. На своя страна Адел привлича херцог [[Хуго III (Бургундия)|Хю II от Бургундия]], фландърския граф [[Филип I (Фландрия)|Филип I]]. През 1181 г. заговорите на Адел предизвикват война с Фландрия, в която бащата на Изабел подкрепя враговете на френския крал. Това влошава отношенията между Филип и съпругата му и през същата година синът на Адел прави постъпки за развод.

 

През 1190 г. Адел е назначена за регент на сина си [[Филип II (Франция)|Филип II]], докато той е извън страната заедно с рицарите от третия кръстоносен поход. Кралицата майка окончателно се оттегля в сянка след завръщането на Филип II през 1192 г., като основната ѝ дейност след това е организирането на нови абатства.

 

Адел дьо Блоа-Шампан умира на [[4 юни]] [[1206]] г. и е погребана в абатството Понтини, близо до Оксер.