Деций Траян: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6185390 на Kolega2357 (б.)
Редакция без резюме
Ред 33:
Отначало Деций служил като управител на [[Илирия|илирийските]] провинции, след това в [[Германия]] и [[Тараконска Испания]]. Веднъж бил [[консул]]. Има важно значение в политическия живот при [[Филип I Арабина]], когато става [[префект]] на град [[Рим]]. Около 245 г. Деций отново е начело на Дунавската армия. Когато през 248-249 г. управителя на [[Мизия]] [[Пакациан]] въстава срещу непопулярния император Филип, Деций е изпратен да потуши недоволството. При пристигането на Деций, легионерите убиват Пакациан, присъединяват се към Деций и го избират за император, въпреки нежеланието и първоначалната му съпротива.
 
След като предизвиква Филип Араб, който е разбит при [[Верона]], Деций влиза триумфално в Рим и е признат от [[Сенат]]а (септември-октомври 249 г.) за законен император. Тогава Деций приема името ''[[Траян]]'' в чест на „Най-добрия [[принцепс]]“ в историята и обявява че ще управлява в съгласие със сенатското съсловие за да възстанови морала и достойнството на римското общество. Обявява синовете си [[Херений Етруск]] и [[Хостилиан]] за цезари-съимператори.
 
==Вътрешна политика==
Ред 57:
 
===[[Битка при Абритус|Битката при Абритус (251 г.)]]===
Решаващата среща между римляните и готите се състои край [[Абритус]], дн. [[Разград]] на [[1 юли]] [[251]] г. Варварите успяват да надхитрят императора и неговите военачалници, като ги подмамват към непроходимите [[блато|блата]] недалеч от града. Там римските легиони затъват в [[кал]], придвижването им е затруднено и те се оказват заобиколени и обстрелвани от готската армия. В последвалото свирепо клане по-голямата част от легионерите са поголовно избити. Когато в разгара на боя Деций научава че сина му е убит от вражеска стрела, той заявява че смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството, показвайки, според неговите възхвалители, ярък пример за античнатадревноримска доблест, макар дори и пред лицето на трагедията.
 
До края на сражението повечето от римляните, включително император Траян Деций и синът му [[Херений Етруск]], загиват. Смята се че императора намира смъртта си вероятно удавен в блато. Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове.