Разлика между версии на „Зенон (Византийска империя)“

редакция без резюме
| име = Зенон
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[Картинка:ODOACREZeno -Solidus RIC X0910 3610 - 77001055(obverse).jpg|235п185п]]
| описание на изображението = '''ТремисМонетно изображение на имп. Зенон'''
| управление = '''Първо управление''' <br />[[9 февруари]] [[474]] - [[9 януари]] [[475]] <br /> '''Второ управление''' <br /> [[август]] [[476]] - [[9 април]] [[491]]
| предшественик= [[Лъв II]] <br />[[Флавий Василиск|Василиск]] ''(узурпатор)''
| място на смъртта = [[Константинопол]], дн. [[Турция]]
}}
 
'''Флавий Зенон''' ({{lang-la|Flavius Zeno}}; {{lang-el|Ζήνων}}) е един от най-видните ранни [[Византия|източноримски]] императори. Причисляван е към т.нар. [[Тракийска династия]] ("Династия на Лъв"). Управлява от [[474]] до [[475]] г., когато е свален при преврат, но отново се възкачва и управлява повторно през [[476]] - [[491]] г.
 
 
==Управление==
[[Картинка:628px-Western-Eastern-Roman-Empires-476AD.PNG|мини|left|330px|Източната римска империя (в синьо) през 476 г. и земите на запад (червено), формално признаващи властта на императора]]
През януари [[475]] г. [[Флавий Василиск|Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници.
[[Картинка:628px-Western-Eastern-Roman-Empires-476AD.PNG|мини|left|330px|Източната римска империя (в синьо) през 476 г. и земите на запад (червено), формално признаващи властта на императора]]
 
===Край на Западната империя===
 
През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]]
 
===Войни с готите===
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px295px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]]
При управлението на Зенон се водят много конфликти с готските главатари в Мизия и Панония. Балканските провинции на империята са жертва на непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител [[Теодорих Страбон]] вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – [[Теодорих Велики|Теодорих Амал]]. Според [[Йоан Антиохийски]] след съюза между [[Теодорих Страбон|Теодорих Триарий]] и [[Теодорих Велики|Теодорих Валамер]], които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал [[прабългари|българите]] за съюзници (ок. 480-1 г.).<ref>Ioannis Antiochiensis, ''Fragmenta, Excerpta de insidiis'', ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135</ref> Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва.
 
===Вътрешни борби===
В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.
[[Картинка:Tremissis-ZenoODOACRE - RIC 0914X 3610 - 77001055.jpg|мини|ляво|200px220px|Тремис с изображение на имп. Зенон]]
 
През [[482]] г. Зенон издава ''едикта Енотикон'' (Henotikon, "Единение") с цел да разреши спора между [[миафизитство|монофизитите]] и ортодоксалните християни. В едикта се обявяват решенията от първите три Вселенски събора, но важният въпрос за Христовата природа умишлено не е засегнат. Подписването на " Енотикона" от египетския патриарх Акакий става повод за анатемосването му от папа Феликс. така се стига до т.нар. Акакиева схизма, продължила 35 години, в които няма контакт между източната и западната християнска църква. Въпреки че полага опити да помири религиозните фракции и да спечели популярност, Зенон остава един от най-мразените императори в Константинопол, което най-вече се дължи на произхода и неспокойното му властване, както и на проявяваната от него жестокост. Във византийските хроники Зенон Исаврянина получава репутацията на агресивен и недодялан полуварварин.
Анонимен потребител