Марк Клавдий Тацит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| име = Марк Клавдий Тацит
| наставка =
| описание =
| изображение за личността = [[Файл:EmpereurTacite.jpg|200px]]
| описание на изображението = Бюст на Марк Клавдий Тацит в [[Лувър]]а
Ред 28:
'''Марк Клавдий Тацит''' ([[латински език|лат.]] ''Marcus Claudius Tacitus'') (c.[[200]] - [[276]]) е римски император от [[25 септември]] [[275]] г. до юни [[276]] г. Той е роден в Интерамна ([[Терни]]) в [[Умбрия]].
Тацит е изтъкнат сенатор и приемник на [[Аврелиан]]. По време на своя дълъг живот заема няколко държавни поста, включително и [[консул]] през [[273]] г. Качва се на трона след
Войските в Тракия които пожелали да се разграничат от убийците на Аврелиан призовали Сенатът в Рим да посочи кандидат когото да подкрепят за император. Според [[Аврелий Виктор]], 6 месеца (може би по-вероятно седмици) след убийството на Аврелиан, сенаторите предлагат императорския трон на Тацит. Той неохотно се съгласява с това предложение. Тацит е на 75 години, когато войската и народа тържествено го провъзгласяват за император в Рим (декември 275 г.).
Според думите на [[История на императорите|Вописк]], [[император]]ът е потомък на знаменития историк [[Корнелий Тацит]], гордее се с това и почита паметта му - разпорежда във всяка обществена библиотека да има екземпляр от съчиненията на неговия предтеча и ежегодно да се правят 10 копия за сметка на държавата. Някои съвременни изследователи поставят под съмнение разказа за родството на император Тацит с едноименния историк. ▼
▲
След възкачването си на трона Тацит наказва убийците на Аврелиан и се отправя да оглави легионите на изток. Налага се да воюва с [[алани]]те, [[готи]]те и другите събрани от Аврелиан варварски наемници, които, след провала на похода срещу Персия, опустошавали крайбрежието на [[Мала Азия]]. Тацит побеждава в няколко битки, лично предвождайки войската. ▼
▲След възкачването си на трона Тацит наказва убийците на Аврелиан и се отправя да оглави легионите на изток. Налага се да воюва с [[алани]]те, [[готи]]те и другите събрани от Аврелиан варварски наемници, които, след провала на похода срещу Персия, опустошавали крайбрежието на [[Мала Азия]]. Тацит побеждава в няколко битки, лично предвождайки войската.
Шест месеца след качването му на престола, Тацит умира в Тиана ([[Кападокия]]). Според едни източници ([[Евтропий]], [[Аврелий Виктор]]), той починал от болест, а според други ([[Зосим]]) — е убит от войниците. Своето огромно състояние завещава на империята. ▼
▲Шест месеца след качването му на престола, Тацит умира в Тиана ([[Кападокия]]). Според едни източници ([[Евтропий]], [[Аврелий Виктор]]), той починал от болест, а според други ([[Зосим]]) — е убит от войниците. Своето огромно състояние завещава на империята.
[[File:Antoninianus Tacitus-s3315-light.jpg|thumb|left|250px|Монета на Тацит отбелязваща победата над готите]]
| |||