Разлика между версии на „Бошуля“

 
== География ==
Село Бошуля /Алусоре/ през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой (област Пазарджик)се намира до южните поли на Бошулско – Величковските височини, от които най- висока точка се явява Градище /448 м/. Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак /Мокрото дере/, която идва от землищата на Виноградец и Карабунар и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 м. Не по -малко важно е, че през Бошуля минава Главниятглавният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 км. северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит /павета и др./. Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица .
 
Бошуля отстои на 6 км. разстояние от Септември и 13.5 км. разстояние от Пазарджик. Най — близките села са: Величково, Карабунар и Злокучене.
 
== Личности ==
В с. Бошуля са родени [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]], народни представители на Оборище за подготовка на априлскотоАприлското въстание 1876 г.
 
Тук е роден и [[Мартин Кацаров]] — народен хайдутин(1870-1878 г.) закрилник на поробените българи в ройонарайона.
 
== Преса ==
През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля-инфо". Гражданска инициатива на Читалищечиталище "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции. През месец януари 2013 година безплатното ежеседмично издание спира да се отпечатва.
 
== Бележки ==
Анонимен потребител