Лин (папа): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gogoff (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Gogoff (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 18:
Дванадесет години , четири месеца и дванадесет дни, според Либерийския Каталог от 354г. но датите, посочени в този каталог, са непотвърдени.
 
'''Свети Лин''' е вторият [[Епископ]] на [[Рим]], непосредствен наследник на Свети Апостол Петър. Според много историци на Църквата, сред които и прочутият изследовател на миналото кардинал Чезаре Баронио (1538-1607), той е италиец, роден в тосканския град [[Волтера]]. Древната хронология на Римските Първосвещеници – „Liber Pontificalis“, посочва името на баща му – Херкулан. Като млад Лин заминава за Рим, за да получи образование, и там се запознава с християнството и приема Светото Кръщение. Близък сътрудник е на пребиваващите в столицата на империята Апостоли Петър и Павел; съществуват сведения, че е проповядвал благата вест и в Галия (дн. Франция). Съгласно традицията, възхождаща към раннохристиянския църковен писател Свети Ириней Лионски (ок. 135/140 – ок. 200), той е същият Лин, за когото споменава Павел във Второто си Послание до Тимотей (4, 21). През 64 г. огромен пожар унищожава две трети от Рим, и мълвата обвинява за подпалването му император [[Нерон]] (54-68). За да се оправдае, той хвърля вината върху все още малко познатата християнска общност в града и започва първото голямо преследване в историята на Църквата. Ок. 67 г. мъченическа смърт за Христа претърпяват Апостолите Петър и Павел. В това трудно време Лин наследява от Петър неговата епископска катедра и работи неуморно за укрепването на единството на преследваните си събратя по вяра, ръкополага епископи и свещеници. След размириците в [[Рим]] през 68-69 г., довели до свалянето от престола и убийството на Нерон, както и на кратко управлявалите един след друг Галба, Отон и Вителий, общественият ред в империята е възстановен от император Веспасиан (69-79). Гоненията срещу християните затихват, но в [[Палестина]] в решителната си фаза навлиза т. нар. Юдейска война, избухнала през 66 г. вследствие мощно антиримско въстание на живеещите там евреи. През 70 г. римските войски превземат [[Йерусалим]] и опустошават града, като разрушават Храма Господен: с това еврейското въстание е потушено, а като центрове на християнската проповед в империята все повече се утвърждават други градове, и на първо място – [[Рим]].<ref>http://it.wikipedia.org/wiki/Papa_Lino</ref>
{{Папа-мъниче}}
{{commonscat|Linus}}