Разлика между версии на „Марк Клавдий Тацит“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
 
==Избиране==
При липсата на достатъчно авторитетна личност, която безспорно да поеме властта след Аврелиан, над Римската империя отново надвисва заплахата от анархия и вътрешна война между легионите. Войските в [[Тракия]] които пожелали да се разграничат от убийците на Аврелиан призовали Сенатът в Рим да посочи кандидат когото да подкрепят за император. Страхувайки се от армиите, сенаторите няколко пъти се опитали да отклонят тяхното настояване, докато накрая стигат до компромисен избор. Според [[Аврелий Виктор]], 6 месеца (но по-възможно седмици) след убийството на Аврелиан, сенаторите предлагат императорския трон на Тацит. Видимо неохотно, той се съгласява с това предложение. Тацит е на 75 години, когато войската и народа тържествено го провъзгласяват за император в Рим (ноември или декември 275 г.).
 
По думите на [[История на императорите|Вописк]], [[император]]ът е потомък на знаменития историк [[Корнелий Тацит]], гордее се с това и почита паметта му - разпорежда във всяка обществена библиотека да има екземпляр от съчиненията на неговия предтеча и ежегодно да се правят 10 копия за сметка на държавата. Някои съвременни изследователи поставят под сериозно съмнение разказа за родството на император Тацит с едноименния историк от I век. Спорно е дали става въпрос за биографична спекулация, съчинена въз основа на съвпадението в имената, за да свърже императора със старите римски фамилии, както и дали наистина самият император е претендирал че е далечен наследник на автор, слабо известен сред неговите съвременници извън образованото малцинство.
 
==Управление==
Вероятно бивш офицер със сенаторски ранг, през своето управление Тацит се изтъква като традиционен про-сенатски принцепс и възстановител на републиката. иТой не пожелава да си присвои божествени почести, за разлика от автократичните [[войнишки императори]] преди и след него. В много отношения краткото му властване може да се разглежда като последния далечен отглас на отминаващата епоха на принципата. Въпреки че показва известно намерение да увеличи ролята на Сената в държавната система, по практически съображения Тацит не отменя едикта на [[Галиен]], забраняващ на сенатори да имат достъп до военното командване — мярка въведена за да бъдат спрени множеството узурпации от страна на знатното съсловие. Тацит издава закони срещу проституцията и прахосничеството — забранява да бъде ползвана [[коприна]], поради финансовите проблеми които създава скъпия ѝ внос от изток.
[[File:Antoninianus Tacitus-s3315-light.jpg|thumb|left|255px|Монета на Тацит отбелязваща победата над готите]]
 
За Тацит биографите му споменават че имал скромен и мек характер, въпреки че много от действията му показват решителност. Веднага след възкачването си на трона Тацит назначава своя брат [[Флориан]] за [[преториански префект]], арестува и лично наказва убийците на Аврелиан, който е обожествен от Сената по негово настояване. След тези ходове, целящи да гарантират личната му сигурност и благоразположението на войниците, Тацит се отправя на изток за да оглави легионите. Налага се да воюва с [[алани]]те, [[готи]]те и другите събрани от Аврелиан варварски наемници, които след провала на похода му срещу Персия опустошавали северното крайбрежие на [[Мала Азия]]. Тацит побеждава в няколко битки, лично предвождайки войската.
 
Шест месеца след качването му на престола, Тацит умира в Тиана ([[Кападокия]]), през юни 276 година. Според едни източници ([[Евтропий]], [[Аврелий Виктор]]), той починал от болест — треска съпроводена от психично разстройство, което отдават на напрежението от похода, заедно с напредналата му възраст. Но според други ([[Зосим]]) — Тацит е убит от войниците, които искали да избегнат наказание, след като убиват един от приближенитекорумпираните приближени на императора. Своето огромно състояние завещава на империята. Не получава обожествяване от Сената. Закратко е наследен от брат си Флориан.
 
==Външни препратки==
Анонимен потребител