Кукленски манастир: Разлика между версии

| име = Кукленски манастир <br/> „Свети Безсребреници {{Br}}Козма и Дамян“

| картинка = Manastir kirek.JPG

| картинка-описание =

| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]

| страна = България

| архитект =

| тип на сградата =

==История==

[[Файл:Kirek2.jpg|300px|thumb|left| Mанастир “Св. Безсребърници Козма и Дамян” гр. Куклен ]]

Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Свети свети Козма и Дамян”. За първи път за него се споменава още през ХІ век в един документ за имотите на [[Бачковския манастир]]. Според някои изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир.

 

Според редица данни, манастирът е останал невредим и през XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (Чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. Кукленския манастир e бил закрилян от турските власти, тъй като в него се лекували семействата на османските управници. За това загатва и народното предание, според което прогонените от потурнаците български монаси от [[Белочерковски манастир|Белочерковския манастир]] намерили убежище тук. Поради това, не е изключено, след покоряването на България, тук да са намерили убежище някои от учениците на [[Евтимий Търновски]], които са го придружавали при заточаването му в близкия Бачковски манастир. Те именно е възможно да са пренесли от [[Търново]] в Кукленския манастир прочутия [[Софийски песнивец|Иван Александров Песнивец]] от 1337 г. (съхранява се сега в библиотеката на БАН), който бил открит в ново време на тавана на манастирската църква.

 

Историческите сведения свидетелстват за водената в Кукленския манастир активна книжовна и просветна дейност, дори и през най-тъмните векове на турското робство. Още през XVI в. като книжовници се изявили йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които дошли тук от [[Горноводенски манастир|Горноводенския манастир]]. С течение на времето, манастирът укрепнал икономически и се превърнал в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Станал известен не само по българските земи, но и в по-далечни страни.

В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. св. обител е възстановена с помоща на родолюбиви българи от Пловдивско. За нейното добро материално положение през този период свидетелства една преписка от 1632 г. към триод от XVI в. През 1695 г. манастирът е бил посетен и от сръбски монаси. Духовни връзки поддържал и с атонските манастири, откъдето получил някои печатни богослужебни книги.

 

 

През [[Възраждането]] в манастира се помещава и [[килийно училище]]. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Св. обител попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.

Кукленският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, две черкви – съборната „Св. Св. Козма и Дамян“ (XV в.) и нов храм “Св. Благовещение” ( построен през 50-те години на XX в.) и манастирско аязмо.

В старинния си вид от ХV-ХVІ в. манастирът се е запазил до двадесетте години на ХХ в., след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното. В оригиналния си замисъл манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона, а гостоприемницата, която започва от тук, преминава и на по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии, разположени в най-високата част, са били свързани от южната им страна със стопанския тракт. Основният комуникационен гръбнак лежи в центъра на пространството. Изключително ценен за българската архитектурна история е западният корпус, който е една от малкото в България запазени средновековни манастирски сгради.

Съборната църква “Св. св. Козма и Дамян” е еднокорабна, едноапсидна сграда с две плитки конхи и с рамери – 22 х 8 м. Тя е с два притвора (нартекс и екзонартекс), като във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. Планът на църквата наподобява гръцки кръст, като върху целият наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна островърхна арка. Островърхи са нишите от западната страна на старата църква, в които са вписани входа и страничните прозорци.

Сградата има три строителни етапа. Първият етап (датиран към XV в.) включва изграждането на квадратен наос, покрит с масивен сляп купол и просторна олтарна част с три полукръгли ниши. Вероятно през XVIII в. на запад от наоса е построен правоъгълен притвор, който е свързан с наоса чрез три отвора, завършващи с островърхи арки. През XIX в. към църковната сграда е прибавено обширно външно паянтово предверие.

Стенописната украса на църквата също датира от няколко периода. От най-старите стенописи е запазена сцената „Страшният съд“ на източната стена на притвора, както и добре съхраненият образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. Преобладаващият слой стенописи са от 1862 г, когато в манастира се е чувствало силно гръцко църковно влияние. Тогава старите стенописи на храма, заедно със старобългарските надписи, са били замазани с вар и покрити с нови, не толкова художествено стойностни, стенописни изображения. В паянтовия притвор пък има стенописи от XIX в., които се отнасят към школата на народните примитиви.

 

==Aязмото==

Голямото богатство на манастира, с което е известен на длъж и шир, е целебният извор – аязмо. Най-силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото се изразява в издялания върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на “Св. Безсребърници”. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира “Св. Безсребърници” в 1795 г. 1 септември.” Това е единственото аязмо в района на открито, а водата е лековита и помага най-много при здравословни проблеми на нервната система. Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде.

Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1-2. На следващият ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.

И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.