Кукленски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
==История==
[[Файл:Kirek2.jpg|300px|thumb|left|
Първоначалното име на манастира е “Св. Безсребърници” според запазения ктиторски надпис на аязмото. Не случайно за патрон на обителта са избрани светите Безсребърници Козма и Дамян, широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си, манастирът е свещено място за поклонение и упование на болните. Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности.
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Свети свети Козма и Дамян”. За първи път за него се споменава още през ХІ век в един документ за имотите на [[Бачковския манастир]]. Според някои изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир.
Най-разпространената теза е, че Кукленският манастир е основан по време на [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) около целебен извор. [[Аязмо]]то е било познато и на древните [[траки]], водите на което според преданията церят лудост. По време на царуването на [[цар Иван Александър]] (1341-1371 г.), манастирът е известен с книжовната си школа и културното си влияние.
Според редица данни, манастирът е останал невредим и през XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (
През [[Османско робство|османското робство]] светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти.
Историческите сведения свидетелстват за водената в Кукленския манастир активна книжовна и просветна дейност, дори и през най-тъмните векове на турското робство. Още през XVI в. като книжовници се изявили йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които дошли тук от [[Горноводенски манастир|Горноводенския манастир]]. С течение на времето, манастирът укрепнал икономически и се превърнал в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Станал известен не само по българските земи, но и в по-далечни страни.
В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в.
В края на XVII в. в манастира се оформила прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работили добре подготвени книжовници и [[Калиграфия|калиграфи]] и се обучавали млади граматици и краснописци. Най-плодовитият от тях бил [[Кръстю Граматик]], който макар и светско лице преписал и илюстрирал в манастира доста богослужебни книги. Част от ръкописното наследство от тази епоха се съхранява в Пловдивската народна библиотека „Христо Ботев“. Той е един от най-добрите български калиграфи от епохата на турското робство<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=212&Itemid=293&lang=bg | заглавие=Калиграфско-художествени школи и писарски средища. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека | достъп_дата = 13 юни 2014}}</ref>, голям майстор на декоративни букви, плетенична орнаментика и изящна миниатюра. Украсата на ''Кръстьовите минеи'' е описана от писателя и художник [[Николай Райнов]] в книгата му ''„Орнаментика и букви в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“'', издадена в София през 1925 г.
През [[Възраждането]] в манастира се помещава и [[килийно училище]]. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Св. обител попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.
| |||