Филип Филипов (режисьор): Разлика между версии

| роден-дата=[[24 юли]] [[{{др|1914]] |07|24|1}}

| роден-място=[[Варна]], [[Царство България]]

| починал-дата=[[2{{дата август]]на [[1983]]смърт и години|1983|08|02|1914|07|24|1}}

| починал-място=[[София]], [[НРБ|България]]

Роден в гр. Варна на [[24 юли]] [[1914]] г. През 1934 г. постъпва в [[театър Т-34]], а през 1935 г. - в Театър-студия на [[Боян Дановски]]. През 1942 г. е приет в школата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], ученик на [[Николай Масалитинов|Н. О. Масалитинов]]. Ръковорител на Театър-студио „Фронтовак“. От 1946 г. е доброволен стажант-режисьор в Народния театър. На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка „Вълци и овце“ от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]. През 1948 г. става [[доцент]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кр. Сарафов“]]. Става лауреат на [[Димитровска награда]] за спектаклите „Великата сила“, „Майка на своите деца“ и „Почивка в Арко Ирис“. През 1950 г. става [[професор]]. През 1957 г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър „Иван Вазов“. През 1963 г. получава званието „[[Народен артист]]“.

На 28 февруари 1967 г. е премиерата на постановката му „Имат думата аристократите“, с която се открива [[Сълза и смях|Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], на който е основател и пръв художествен ръководител. Генера­лен ди­ректор на "Бъл­гар­ска ки­не­ма­тог­ра­фия" и зам.-председател на [[Комитет за култура|Комитета за култура]] (1967-1968). Председател на Българския център на [[Международния театрален институт - ITI]] до [[2 август]] [[1983]] г., когато умира.