Андрей Чипов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 15:
Чипов е роден в 1904 година в [[леринско]]то село [[Пътеле]], днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. През 20-те години Пътеле става опорна точка на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия]] в [[Егейска Македония]], а през 30-те години в селото е образувана секция на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]]. В 1933 година Чипов става лидер на ВМРО (обединена) в Егейска Македония и същевременно член на Централния комитет на ГКП. През 1935 година взема участие в работата на Седмия конгрес на Третия [[комунистически интернационал]] в [[Москва]]. На последните предвоенни избори в Гърция, проведени на 31 януари 1936 година, Чипов е избран за народен представител с листата на ГКП. Пълномощията му в парламента на Гърция се прекратяват с въвеждане на диктатурата на [[Йоанис Метаксас]] през август същата година.
Между 1936 и 1941 година Чипов е в затвора [[Акронавплия]]. Там е избран за секретар на партийния комитет, излъчен от нелегалните партийни организации на комунистите-затворници. След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през пролетта на 1941 година, Чипов заедно с [[Атанас Пейков]], [[Лазар Дамов]] и още 24 комунистически затворници от български произход е [[Освобождаване на македонските комунисти от Акронавплия|освободен]] от затвора в [[Акронавплия]] на 30 юни. Това става по настояване на [[Солунски български клуб|Солунския български клуб]] пред германските окупационни власти, след като затворниците декларират пред
[[Файл:Lazo Trpovski and Andrey Chipov communists from Aegean Macedonia.jpg|дясно|мини|250п|[[Лазо Търповски]] и Андрей Чипов.]]
След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с [[Андреас Дзимас]] и [[Константинос Лазаридис]] - също освободени от затвора, както и с [[Петрос Русос]], [[Панделис Карагицис]] и [[Хриса Хадзивасилиу]] на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.
| |||