Уикипедия

Меляне: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м кор.
Ред 9:
}}
 
'''Мѐляне''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Георги Дамяново]], [[Областобласт Монтана]].
 
== География ==
Село Меляне се намира на около 22 кмkm западно от град [[Монтана]], в [[планина|планински]] район.
 
През него преминава река [[Огоста]]. Районът е карстов и има много пещери. Разположено е в полите на западния [[Предбалкан]], в подножието на върх Шурданица. Мястото е неописуема смесица от планина, равнина, гора, чист въздух и кристално чиста изворна вода. Въздухът в селото се смята за уникален поради затвореността на селото в хълмовете и се препоръчва за отдих на болни от астма.
 
Административно е включено в [[община Георги Дамяново]] и се намира на около 22–2,5 - 2.5кмkm нагоре по течението на реката. Между двете села се намира [[Лопушански манастир|Лопушанският манастир]]. Би могло да се твърди, че община Георги Дамяново е екологично най-чистия район в Република България. Това се дължи на факта , че в нея няма нито едно предприятие, което да замърсява околната среда.
 
== История ==
Ред 29:
* Данинци – от село [[Еловица (Област Монтана)]].
 
През 1860 г. в селото са заселени и черкези, които през 1877 г. са избягали заедно с турците. През 1607 г. е записано в турските регистри като Меляни, а през 1666 г. -– Милина с 12 къщи.
 
=== Имена ===
Предполага се, че името му произхожда от старата славянска дума „Мел”„мел”, което значи „ронлива скала” от [[варовик]], какъвто има много в района на селото.
 
За името на селото има различнии версиидруги освен споменатата версияверсии. Според старитестари хора името произлиза от думата '''"меляк"'''„меляк“ -– диалектна дума, която означва "тръни", понеже селото било заобиколено с търнища. Според други идва от '''"мел"'''„мел“ - диалектна дума, означаваща [[хмел]], който е растял в околностите. Трети предполагат, че името идва от няколкото воденици, които са били построени на минаващата през селото река Огоста. Тези воденици '''меляли''' брашно и на другоселци. Интересно е, че в България няма друго село с това име.
 
== Население ==
Ред 40:
 
== Забележителности ==
На около 1 - 11–1,5 км.km от селос. Меляне, по посока към селос. Георги Дамяново, при отклонението на пътя за селос. Помеждин, се намира ЛопушанскияЛопушанският манастир.
 
На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастирската воденица, където в момента се намирал и войводата Огнян. Турчинът стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ кучето на турчина станало свидетел на цялата случка. То се върнало в Берковица и започнало да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия. Тази случка по-късно става основа на описаното в първите глави на "[[Под игото]]" от [[Иван Вазов]], който е работил като съдия в [[Берковица]].
 
Съвременната история на манастира започва около 1850 г. Има предание, че един селянин -, Атанас, от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решавили да възстановят манастира. Разчистили мястото, издигнали колиба и закачили в нея стара икона. Постепенно на мястото започнали да идват да се молят и други хора и през пролетта на 1859 г., след пищно тържество на 21 април започват изкопните работи на големия храм. По време на изкопните работи се разкриват масови погребения на стотици хора. Техните останки са положени в гробницата на изградения през 1860 г. параклис „Света Богородица”. Манастирската църква – православнияправославният храм „Свети Йоан Кръстител”, е украсена с един от най-красивите иконостаси в Северна България, фина изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Майстори са Стойчо Фандъков и синът му Димитър. Иконите в храма са сътворени от братята Николай и Станислав Доспевски. Лопушанският манастир е национален паметник на културата.
 
Манастирът е бил любимо място на народния поет Иван Вазов.
Ред 59:
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
Традиция е съборът на селото да е на 28 август -– на църковния празник "Успение на свСв. Дева Мария- Богородица" (по стар стил).
След 2012 годинаг. е решено сборът да се провежда през последната събота от август.
 
== Други ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Меляне“.