Токугава Иеясу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м image |
|||
Ред 81:
=== Шогун ===
През 1603 императорът предоставил на Йеасу титлата шогун като затова помогнала отчасти и кръвта му от Минамото. Останал на този пост само две години, след което го отстъпил в полза на втория си син Хидетада. Йеасу се насочил към провинция Саруга за да надзирава разширяването на крепостта Чиода (Токио) и заобикалящото градче през следващите години. Освен това сключил дипломатически сделки с Холандия и Испания, намалявайки техния интерес спрямо Япония. През май 1611 г. Йеасу се завърнал в Киото за да посети оттеглянето на император Го-Йозей и съответно наследяването му от Го-Мизуноо, който се оженил за Масако, внучка на Иеясу и дъщеря на сина му Хидетада. По време на престоя си в столицата Йеасу заръчал да се разшири задната част на императорския дворец. Може би благодарение на опита си през пътуването той съставил така наречения „куге шоттано” – документ налагащ ограничения върху действията на благородниците и по-точно тяхното придвижване свободно по време на религиозни празници.
През 1615 г. Токугава утвърдил документа, а също и въвел други мерки спрямо даймьо и тяхната свобода. Финалната стъпка била едиктът за изгонване на християните през 1614 г. Всички мерки били в услуга на стабилизирането на властта на Токугава.
Последната заплаха за хегемонията бил Хидейори, макар че той нямал никакво желание да се изправи срещу Йеасу.
Йеасу обаче не бил в състояние да предприема никакви рисковани стъпки, особено в тази напреднала възраст инсценирал инцидент, който щял да доведе до война (ставало дума за отливането на голяма камбана) през 1614 г. В този момент Хидейори се почувствал задължен да отвори портите и да приеме хилядите ронини, които прииждали в замъка. Първоначалното нападение на Токугава (наречено "Зимната кампания в Осака") било отблъснато кърваво и въпреки протестите на Хидетада, Йеасу потърсил заобиколен начин да излезе от ситуацията. Предполагайки, че икономката на замъка Йодо Гими - майка на Хидейори, дъщеря на Оичи-химе и Азай Нагамаса и по този начин племенница на Ода Нобунага - била уязвима, той заповядал стрелба с оръдия по посока на нейните покои. Това постигнало желания ефект и ужасените генерали Йодо и Гими убедили Хидейори да преговаря. Йеасу обещал на защитниците, че той ще постигне мирно разрешение на кризата, а на Хидейори ще бъде разрешено да запази владенията си в областта Стцу–Кавачи. Освен това нямало да предприеме никакви враждебни действия срещу когото и да било от защитаващата армия. Хидейори се съгласил. Йеасу привидно изтеглял армията си, но успоредно с това заръчал на Хонда Масазуми да запълни външния ров на крепостта. Хидейори отправил протест и Токугава отменил предложението за мир. Лятната кампания в Осака главно се въртяла около кулминационната [[битка при Тенноджи]] – битката, в която загинал Санада Юкимура и победил Токугава. След поражението на неговата армия и разбиването на портите на крепостта, Хидейори и майка му си направили сепуку. В последвалите събития Йеасу лично поръчал да бъде екзекутиран малкият Куниматцу - син на Хидейори и Сен-химе, дъщерята на Токугава Хидетада, дъщерята на Хидеыори да стане монахиня в храма Токей-джи, а крепостта в Осака да бъде частично разглобена. Следващата година Йеасу се разболял от рак и и починал в съня си. За разлика от Хидейоши той си отишъл като подсигурил бъдещето на клана си. Династията, която създал, била изключително сигурна с трите си клона (Кий, Овари и Мито) създадени с цел да осигурят наследник за главния род. Останалите даймьо били изморени от войните и събирали плодовете от това което са съхранили. Щяло да има несъгласия и въстания, дори и кървавото въстание на Шимавара, но като цяло мирът щял да се настани в Япония за повече от 200 години.
В същото време едно друго наследство оставено от Токугава било социалната стабилност. Даймьо и особено „тозама” също щели да търпят новия ред и да приемат с облекчение смъртта на третия шогун от династията - Иемицу през 1651 г.
Малко са хората в японската история съизмерими с Токугава Йеасу. Винаги честен и безсърдечен той бил свикнал с безбройните битки и повратностите на живота, включително и самоубийството на най-големия си син Матсудайра Нобуясу и жена му Току-химе една от дъщерите на Ода Нобунага. Изразил състрадание към падналия си враг Такеда, той проявил милост към много от бившите му поданици, защитавайки ги от гнева на Нобунага. В същото време той рядко забравял злото и вече на възраст наредил екзекуцията на затворник, обидил го като дете. Така и не забравял приятелството и не оставил нито един, служил му вярно, невъзнаграден. Той бил дълбоко в себе си недодялан самурай на Микава, имал малко време за поезия или театър и прекарвал свободното си време в търговия или плануване – любимите му хобита. Често безразсъден в младите си години и прекалено предпазлив по-късно, Йеасу не спечелил всичките си битки, но спечелил тези, които били най-важни. Той също бил и добър политически играч, неотстъпващ на съперника си Ишида Мицунари. Повече от всичко Токугава бил мъж с властно излъчване и способност да направлява живота си като играч на го – бавно, но постоянно, без ни най-малко съмнение в успеха.
▲[[Image:Tokugawa family crest.svg|floating|left|thumb|[[Герб]]а на [[Шогунат Токугава]]]]
==Вижте също==
* [[Уилям Адамс]]
{{Link FA|eo}}
| |||