Разлика между версии на „Кулакия“

 
=== В Османската империя ===
Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на [[Евренос|Гази Евренос бег]].<ref>{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=182-183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> Кулакия е център на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Камбанийската епископия]], подчинена на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]],<ref name="Ευγενίδου 183">{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> което позволява на [[гърцизъм|елинизма]] да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.<ref>{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages= 183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref>
 
В 1831 година френският консул в Солун [[Еспри-Мари Кузинери]] пише: