Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м (Добавяне на Категория:Селджуци using HotCat)
 
==== Предисловие ====
Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и вътрешнатанеподчиненито на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от умели иуспехи, не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' ходаходове.
 
Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] под предлог, че [[Византия|византийскиявизантийският император]] не съумява или отказва да окаже адекватна военна помощ на кръстоносците. Боемунд обещава на бароните, че сам ще завладее Антиохия<ref>Според хронистите ''Гийом от Тир, Албрехт от Аахен и съвременника на похода Раймон Дажил'', цитирани от Рене Грусе.</ref>. Целта му е да преодолее правно-юридическите домогвания на всички други и да получи Антиохия като собствено ленно владение. Получава принципната подкрепа на кръстоносните барони и изключва от сметките Алексий, Боемунд преговаря и с противника на селджуките-[[сунити]] [[везир]]а на [[Египетски султанат|Фатимидския халифат]] [[шиити|шиитът]] [[ал Афдал Шаханшах]]. Успява да се оттървеосвободи и от талантливия византийски генерал '''[[Татикий]]''', разкривайки му лъжлив заговор между другите барони, уж целящ убийството на византийския военачалник. Татикий му вярваповярва и напуска обсадата, оставяйки командването надна византийския корпус, съставен от [[туркопули]] в ръцете на норманския благородник. Боемунд осъществява контакт и с обсадените - по-конкретно с [[Арменци|арменецаарменец]] на турска служба ''Фируз''. Последният е разочарован от господарите си <ref>Грусе твърди, че съблазнили съпругата му, Маалуф съобщава за голяма глоба, наложена му от Яги Сиян заради [[контрабанда]]</ref> и обещава на Боемунд да предаде поверената му за охрана кула (наричана ''"Двете Сестри"''). Съобщава се и за много съмнителни субекти, може би [[шпионин|шпиони]] в лагера на обсаждащите, а и за сериозно нарушение на [[дисциплина]]та на кръстоносците. Боемунд прогонва [[Проститутка|проститутки]]те от лагера, налага сурови наказания и порицание на прегрешилите, а с шпионите се справя по начин, станал [[легенда]]рен в Ориента. Хронистите твърдят, че Боемунд наредил да заловят няколко непознати и съмнителни лица от местните в лагера, ''да ги обезглавят'' и да се разпространи слуха, че ''"шпионите ще бъдат препечени и раздадени за вечеря на кръстоносните бойци"''. Паниката веднага обзема оцелелите, които щом виждат обезглавените трупове да се полагат в огъня до един бягат от лагера. Тази история е повтаряна столетия след това в Ориента като ''Легендата за Тафурите'' - християнски ''бандити-канибали'' и техния ''главатар-крал'' Боемунд.
 
Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на [[Персия|персийските]] и [[дамаск]]ите селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с ''Фируз'', но първо припомня обещанието на останалите барони - Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.
 
=== Опити за пробив на обсадата ===
Яги Сиян е уверен в твърдината на стените си, между които държи повече припаси, отколкото гладуващите кръстоносци могат да намерят наоколо. Още по-спокоен е след прогонването на ''"ал-умаа и наззара"'' - така мюсюлманите наричат християнските антиохяниантиохийци, последователи на [[Назарет]]ския [[пророк]]. Но наНа Яги Сиян му липсва смелост и достатъчно военна сила за да излезе и да отблъсне обсаждащите. Поради това той изпраща призиви за помощ до съседите си, с които доскоро е бил в изострени отношения - до [[Халеб]], [[Дамаск]] и [[Мосул]]. Като усърден пратеник на Яги Сиян действа сина му ''Шамс ад-Давла'', който първо отива при царя на Дамаск ''[[Дукак (цар на Дамаск)|Дукак]]''. Последният враждува с брат си ''[[Редуан (цар на Дамаск)|Редуан]]'' от Халеб; последният е и зет на Яги Сиян. Защо Шамс ад-Давла отива първо в Дамаск ''(Ас-Шам на арабски)'' остава загадка, но е факт, че наследникът на антиохийското емирство усърдно убеждава първо Дукак да облекчи обсадата, защото врагът застрашава и неговите владения. Дукак потегля със силен отряд, но в една неясна като развитие битка южно от Антиохия бива отблъснат. Дукак е уплашен, не знае как да се справи с фуражирския отряд, на който се е натъкнал, губи доста бойци и без да се бави се оттегля обратно в Дамаск, въпреки увещанията на Шамс.
 
Шамс ад-Давла е изпратен в Халеб при безмилостния Редуан Алепски. Последният потегля срещу кръстоносците, но също е победен лесно, след като прекалената му предпазливост му скроява капан - конницата му е притисната в неудобен терен и не може да използва предимствата на маневреността си. Редуан също бяга, а отчаянието в обсадената Антиохия расте, единствената им надежда остава отдалеченото Мосулско емирство.
==== Атаката на 25 юни ====
На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извъшваизвършва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] - тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Карбука, а с изненадващ щурм през '''Железния мост''' на река Оронт и се насочва към предадената от Фируз кула и бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. Там гарнизонът се барикадира под водачеството на Шамс ад-Давла и бързо отказва кръстоносците от атаки на непристъпния вътрешен град. В преследването на останалите мюсюлмани по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски [[Арменска апостолическа църква|арменци]] и [[Антиохийска патриаршия|сирийски християни]]. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град - без квартала и северната порта на града, които [[Тулуза|тулузкия]] граф [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймон дьо Сен-Жил]] отказва да отстъпи.
 
Яги Сиян е поразен от пробива на кръстоносците и бяга от града, изоставяйки дори семейството си. Скоро и той е изоставен от телохранителите си и е убит от арменски дървосекач, който отнася главата му на Боемунд.
10 400

редакции