Антиохийско княжество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 104:
Загубата на Антиохия с нейния [[Патриарх|патриархат]] за християнството е една от причините за възникването на [[Кръстоносен поход|Кръстоносното движение]] и [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] след [[Клермонски събор|Клермонския събор]]. В действителност пограничните сирийски земи са обект на [[тюрки|тюрк]]ско-[[араби|араб]]ска завоевателна кампания още през 10 век, когато [[Никифор II Фока|Никифор Фока]] и [[Йоан Цимисхий]] и задават първообраза на християнската кръстоносна война с отвоюването на тези земи (вж. [[Византийски кръстоносни походи]]). След призива на [[папа]] [[Урбан II]] в Клермон през 1095 г. хиляди европейски поклонници и безделници се насочват към [[Светите земи]] в поход срещу [[ислям]]а и отвоюване на [[Божи гроб]].
 
Сред тях е принцът на Таранто Боемунд, предводител на съществения нормански контингент. След като полагтаполага клетва за вярност пред предишния антиохийски господар [[василевс]]а<ref>Император на Византийската империя.</ref> [[Алексий I Комнин]], Боемунд потегля с останалите принцове и барони и през 1097 г. [[Обсада на Антиохия|обсаждатобсажда Антиохия]]. Градът е под властта на персийските селджуки, [[васал]]ен е на [[емир]]а на [[Дамаск]] Ридван и се намира под господството на наместника-атабег [[Яги Сиян]]. Обсадата продължава седем месеца - между 20 Октомври 1097 и 28 Юни 1098 г. поради невъзможността на се осъществи пълна блокада на големия и укрепен град, а също така и поради честите опити от страна на съюзниците на Яги Сиян да пробият обсадата отвън. Градът в крайна сметка пада в ръцете на кръстоносците след предателство от страна на ''Фируз'', арменски наемник в турския гарнизон и организирана от Боемунд атака. Подкрепени от местното християнско гражданство кръстоносците бързо изтласкват защитниците в [[цитадела]]та, а Яги Сиян загива, бягайки от завладения град.
 
== Политически последствия ==