Видинско-ломски говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Вкарах още примери и поправих правописни грешки.
Ред 20:
'''Видинско-ломският говор''' обхваща [[Видин]]ско и [[Лом]]ско. Той е сравнително по-нов, имайки предвид някои глаголни промени и сръбско влияние, но пък е запазил множество архаични харакертистики, описани по-долу.
 
В близките години диалектът, макар и все още жив, започва бързо да изчезва вследствие на влиянието на медиите и образованието. Диалектът активно се използваговори от населението родено до 1978-80 г., но почти не се изпозваизползва от по-младото поколение.
== Фонетични особености ==
Ред 32:
* '''Ръ, лъ '''вместо '''ър, ъл '''като архаизъм: '''твръд''', '''длъг '''(дълъг), '''сръце''', '''влък '''(вълк), '''чрън '''(черен) и т.н.
* Запазване и дори разширяване на мекото '''н '''в много думи: '''конь, картонь, драмонь''' (счупена каруца, таратайка), '''булвань '''(буца), '''нйего '''(него) и т.н.
* Запазване и разширяване на мекото '''л''', което в последствие отпада и остава само йотацията: '''зейе '''(от зелье), '''ейяйея '''(от лйеля, т.е. леля), '''пръйицапръьица '''и даже '''пръльица''' (муцуна), '''пойе '''(от полье), '''дръжалье '''(дръжка) и др.
* Отглаголните съществителни са със суфикс '''нье''' като архайзъмархаизъм и според фаворитизацията на мекото '''н''': '''бранье, саденье, ваденье''' и т.н.
* Остатъци от стари форми на наречия (особено харакерни в районите преди навлизане в торлашкия диалект): '''нигде '''(ст.бълг. никъде)''', кам/кама '''(ст.бълг. камо)''' '''в изрази като '''''Кам/кама те?''' (Къде си?), '''''насвадем '''(навсякъде), '''све '''(ст.бълг. вьсе, т.е. всичко), ''''вам/навам '''(ст. бълг. овамо т.е. форма на ''насам; ''пример: '''Йела 'вам''' - Ела тук.'') ''и др.
* Множествено число, образувано с '''е''', вместо с '''и''': '''видинчанье''' (видинчани), '''дреновчанье '''и т.н. (срвн. ст. бълг. словѣне).
* Окончание '''еве''' вместо '''ове '''за мн.ч. мъжки род на някой думи като архаизъм, под влиянието на омекотени съгласни в старобългарския език: '''ножеве '''(от среднобългарски вместо ножове, показва мекото влияние на '''ж'''), '''ключеве''' (аналогично).
* Само едно относително местоимение '''къде''' (най-верятно от ст. бълг. иде, идеже), вместо който, която, което, които: '''Кам го оня, къде сече дръва у гората?''' (Къде е онзи, ''който ''сече дърва в гората?).
* Често използане на '''по''' вместо '''след '''(архаизъм): '''по мене''' (след мене).
* Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: '''мачка/мачък/маче''' (котка/котарак/коте), '''булвань '''(буца), '''б(а)рабиняк/б(а)рабинци''' (мравка/мравки), '''бабка '''(дупка), '''пужовец '''(арх. и само най-старите хора - охлюв, от ст. бълг. пужь), '''бара '''(река), '''да пойдем/пошъл''' (да тръгна/тръгнал), '''да си сидем''' (да си тръгна), '''пръльица '''(муцуна), '''тетка '''(архаизъм за леля), '''чрън '''(черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), '''мерудия/меродия''' (от старо-славянски произход - магданоз), '''бабина душица''' (мащерка), '''ореси '''вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), '''дръжа(л)ье '''(дръжка на мотика и пр.), '''мръкье '''(умиране, ст. бълг. мръщение), '''гръм''' (арх., от ст. бълг. гръмъ - храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), '''макя''' (майка; от изместването на '''ь''' в среднобългарската дума матька), '''точило '''(колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на точилото за инструменти и пр.), '''фръгам''' (хвърлям), '''лубеница '''(диня, произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. ''лобно място)''), '''диня '''(пъпеш), '''кукуруз '''(царевица), '''брег '''(не само бряг, но и баир, директо от старобългрски брѣгъ, с индо-европейски произход, срвн. Berg в много германски езици; баир е от турски произход; Пример: Белия Брег в гр. Димово), '''йела вам''' (ела тук) и мн. др.
* Изрази като '''Никому нищо не дам '''с препочитание за по-синтетични форми''' ('''вместо ''На никой нищо няма да дам/давам)''.
* Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: '''мачка/мачък/маче''' (котка/котарак/коте), '''булвань '''(буца), '''б(а)рабиняк/б(а)рабинци''' (мравка/мравки), '''бабка '''(дупка), '''пужовец '''(арх. и само най-старите хора - охлюв, от ст. бълг. пужь), '''бара '''(река), '''да пойдем/пошъл''' (да тръгна/тръгнал), '''да си сидем''' (да си тръгна), '''пръльица '''(муцуна), '''тетка '''(архаизъм за леля), '''чрън '''(черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), '''мерудия/меродия''' (от старо-славянски произход - магданоз), '''бабина душица''' (мащерка), '''ореси '''вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), '''дръжа(л)ье '''(дръжка на мотика и пр.), '''мръкье '''(умиране, ст. бълг. мръщениемръщ(ен)ие; влияние на ст.бълг. щ, което е било меко), '''гръм''' (арх., от ст. бълг. гръмъ - храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), '''макя''' (майка; от изместването на '''ь''' в среднобългарската дума ''матька''), '''точило '''(колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на точилотоколелото за точене за инструменти и пр.), '''фръгам''' (хвърлям; ст. бълг. корен връг*), '''лубеница '''(диня,; произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. ''лобно място)''), '''диня '''(пъпеш), '''кукуруз '''(царевица), '''брег '''(не само бряг, но и баир, директо от старобългрскистаробългарски брѣгъ, с индо-европейски произход, срвн. Berg в много германски езици; баир е от турски произход; Пример: Белия Брег в гр. Димово), '''йела вам''' (ела тук), '''йелайте''' (елате), '''мешина '''(от мях; стомах, корем), '''клен '''(рибата речен кефал), '''подробица '''(пълнеж за пиле и пр.), '''благо '''(сладко, вкусно), '''че умреш от глади''' (падежен остатък, показващ, че в някой диалекти на среднобългарския старобългарската дума ''гладъ ''е преминала в ''гладь''), '''съглам''' (с главата си, нормален; от среднобългарската падежна форма'' съ главом''), '''нийел '''(развален, лош, не го бива; най-вероятно сродна с ''ела ''(от гръцки), което обяснява и глаголната форма '''да йелам '''(да ставам, да ме бива)), '''суграшица '''(киша), '''грозгье '''(грозде; от ''гроздие''), '''гижа '''(асма), '''съга '''(сега), '''коги '''(кога; от среднобългарски произход; много рядко, само в някои села (с. Костичовци на пример) и само най-старите хора) и мн. др.
 
{{Български диалекти}}