Видинско-ломски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 40:
* Често използане на '''по''' вместо '''след '''(архаизъм): '''по мене''' (след мене).
* Изрази като '''Никому нищо не дам '''показват препочитание за по-синтетични форми''' ('''вместо ''На никой нищо няма да дам/давам)''.
* Лексикон, характерен за западните говори, но и с много специфични представители: '''мачка/мачък/маче''' (котка/котарак/коте), '''булвань '''(буца пръст), '''б(а)рабиняк/б(а)рабинци''' (мравка/мравки), '''бабка '''(дупка), '''пужовец '''(арх. и само най-старите хора - охлюв, от ст. бълг. пужь), '''бара '''(река), '''да пойдем/пошъл''' (да тръгна/тръгнал), '''да си сидем''' (да си тръгна), '''пръльица '''(муцуна), '''тетка '''(архаизъм за леля), '''чрън '''(черен, срвн. ст. бълг. чрънъ), '''мерудия/меродия''' (от старо-славянски произход - магданоз), '''бабина душица''' (мащерка), '''ореси '''вместо орехи (арх. и рядко, само най-старите хора), '''дръжа(л)ье '''(дръжка на мотика и пр.), '''мръкье '''(умиране, ст. бълг. мръщ(ен)ие; влияние на ст.бълг. щ, което е било меко), '''гръм''' (арх., от ст. бълг. гръмъ - храст, но със значение за окопана овална почвена повърхност, където се сади), '''макя''' (майка; от изместването на '''ь''' в среднобългарската дума ''матька''), '''точило '''(колело на кола и пр. аналогизъм с кръглата форма на колелото за точене за инструменти и пр.), '''фръгам''' (хвърлям; ст. бълг. корен връг*), '''лубеница '''(диня; произход, свързан със ст.бълг. дума лъбъ (срвн. ''лобно място)''), '''диня '''(пъпеш), '''кукуруз '''(царевица), '''брег '''(не само бряг, но и баир, директо от старобългарски брѣгъ, с индо-европейски произход, срвн. Berg в много германски езици; баир е от турски произход; Пример: Белия Брег в гр. Димово), '''йела вам''' (ела тук), '''йелайте''' (елате), '''мешина '''(
{{Български диалекти}}
|