Река: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Общи сведения: ; форматиране: 7x тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 6:
 
== Общи сведения ==
При всяка река се разграничават място на произхода ѝ - – [[извор]] и място (участък) при вливането ѝ в [[море]], [[езеро]] или при сливането ѝ с друга река - – [[устие]]. Реките, които директно се вливат в [[океан]]и, морета, езера или се губят в пясъци и [[блато|блата]], се наричат главни (основни), а вливащите се тях - – [[приток|притоци]]. Главната река и нейните притоци образуват [[речна система]] , характеризираща се с [[гъстота на речната мрежа|плътност]].
 
Повърхността на сушата, от която речната система събира водите си, се нарича [[водосборен басейн]]. Водосборният басейн, заедно с горните слоеве на [[земна кора|земната кора]], който включва дадената речна система, отделена от другите речни системи чрез [[вододел]]и, се нарича [[речен басейн]].
 
Реките обикновено протичат в продълговатите удължени форми на релефа - – [[долина​|долини]], чиято най-ниска част се нарича [[русло]], а частта от дъното на долината, заливана от високите речни води - – [[заливна низина]] или заливна [[речна тераса]]. В руслата има по-дълбоки и по-плитки участъци. Линията на най-голямата дълбочина се нарича [[талвег]], в близост до която обикновено преминава плавателния [[фарватер]].
 
Границата на речното корито на реката се нарича [[бряг]]. В зависимост от разположението по течението спрямо осевата линия на речното корито се различават ляв и десен бряг. Разликата във височината при източника и устието се нарича [[пад|пад на реката]]. Отношението на пада на реката или на отделните участъци към дължината ѝ се нарича [[наклон на река]]та (участъка) и се изразява в проценти (%) или в промили (‰).
 
По повърхността на земното кълбо, реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели  границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на [[континент]]ите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]]) и тихоокеански (оттока в [[Тих океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.
 
Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка стапен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в [[екватор]]иалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. В тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планински области на [[Алпи]]те, [[Кавказ]], [[Скалисти планини|Скалистите планини]] и т.н. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на [[Казахстан]], уадите в [[Сахара]], [[Крийк]] в [[Австралия]] и др.
 
== Хидрология ==