Замък: Разлика между версии

[[Донжон]]ът представлява величествена кула с големи размери и обикновено е защитаваното място в замъка преди използването на концентрична защитна система.<ref>Friar (2003) - стр. 163</ref> Думата донжон е френска с латински корени (от ''dominus'' -– господар), а на латински се използва и ''turris''. В английския думата за [[тъмница]] (''dungeon'') е неправилна форма на ''donjon''.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 188</ref>

Макар да е най-здравата част от замъка и последното убежище на бранниците след падането на другите защити, донжонът не стои празен в мирно време, а се използва като резиденция на властелина на замъка, негови гости, или представители.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 190</ref> Това е обичайно най-вече за Англия, където след нормандската инвазия от 1066 г. ''„нашествениците живеят дълго време в състояние на постоянна бдителност.“''<ref>Barthélemy (1988) - стр. 402</ref> Извън острова съпругата на владетеля управлява отделно жилище (на латински ''domus'', ''aula'' или ''mansio'') в близост до донжона, а самият донжон се използва като [[казарма]] и [[щаб]]. Впоследствие двете функции се сливат в една сграда с големи прозорци по горните етажи.<ref>Barthélemy (1988) - стр. 402–406</ref> Огромните вътрешни пространства на останалите от миналото донжони често водят до грешни заключения; в средновековиетоСредновековието те са разделени на няколко стаи с тънки прегради, подобно на днешните офиси. Дори и в големите замъци централната зала е разделена само чрез преграда от покоите на властелина.<ref>Barthélemy (1988) - стр. 416–422</ref>

През XIII и XIV в. се развива [[барбакан]]ът.<ref>Friar (2003) - стр. 25</ref> Той се състои от крепостен [[Земен вал|вал]], изкоп и по възможност -– кула, които се намират пред постройката около портата<ref>McNeill (1992) - стр. 101</ref> и се използват за допълнителна защита на входа. Барбаканът не само дава още една линия на защита, но също диктува откъде да се придвижи врага, за да стигне до портата.<ref>Allen Brown (1976) - стр. 68</ref>

Мотът (от английската дума ''motte'') представлява могила с плосък връх. Тя често е изкуствено създадена, макар че понякога се използват естествени неравности в релефа. Пръстта, използвана за издигането му, оставя изкоп около могилата за допълнителна защита. Понякога минаващ наблизо поток е отбиван от коритото си, за да изпълни рова с вода. Думата мот е изключително близка до английската дума за ров (''moat''), което означава, че двата термина още от миналото са тясно свързани. Въпреки че мотът по принцип се свързва с бейли, за да образуват т.&nbsp;нар. замък ''„мот и бейли“'', този случай не е задължителен, така че мотът и бейлито се срещат и самостоятелно. На могилата най-често се намира укрепено здание като например кула, при което равният връх се огражда с [[палисада]].<ref name=F214>Friar (2003) - стр. 214</ref> Обикновено мотът се достига чрез ''„летящ мост“'' -– мост, простиращ се от външната страна на рова над мота до ръба на върха на могилата. Подобен мост може да се види изобразен върху 70-метровия [[гоблен от Байо]] като част от [[шато дьо Динан]].<ref>Cathcart King (1988) - стр. 55–56</ref> Понякога мотът покрива стар замък или зала, чиито помещения става подземен склад и затвор под новата постройка.<ref>Barthélemy (1988) - стр. 397</ref>

Думата бейли има английски произход (''bailey''). Терминът обозначава вътрешното пространство между концентричната защитна система от стените на замъка или просто казано -– затворено, укрепено пространство. Бейли се среща много често при замъците и повечето имат поне по едно подобно пространство. Донжонът на върха на мота е резиденцията на феодала, който управлява замъка, както и мястото за последна съпротива, докато бейлито побира останалите обитатели, давайки им защита. Казармата за [[гарнизон]]а, конюшните, работилниците и складовите здания най-често се намират тук. Жителите се снабдяват с вода чрез кладенец или цистерна. С течение на времето жилищните сгради за благородниците се преместват от неудобния за живот донжон към пространството на бейлито. Това води до изграждането на прегради и на няколко бейлита, за да се покаже по-ясно разграничение между сградите с висок статут като резиденцията на властелина и църквата от обикновените постройки като работилници и казарма.<ref>Friar (2003) - стр. 22</ref> От XII в. нататък се наблюдава ясно изразена тенденция към преместване на рицарите от малките им къщи в границите на бейлито към укрепени жилища в провинцията.<ref>Barthélemy (1988) - стр. 408–410, 412–414</ref>