Минерална вода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 18x тире, 5x интервали, А|А (ползвайки Advisor.js)
Ред 4:
 
== Свойства ==
Според [[температура]]та си минералните води биват студени (до 37 [[градус]]а - – температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса).
 
По [[химичен състав]] минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 g/l), умерено минерализирани (2 до 15 g/l), силно минерализирани (15 - – 30 g/l), разсолни (30 - – 60 g/l) и силно разсолни (над 60 g/l). Според химичния си състав минералните води се делят на сулфидни, радонови, сулфатни, хидрокарбонатни, хлоридни и въглекисели и без балнеологични съставки. По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция.
 
За питейно балнеолечение се прилагат при [[бъбрек|бъбречно]]-[[урология|урологични]], [[стомах|стомашно]]-[[черво|чревни]], [[черен дроб|чернодробно]]-[[жлъчка|жлъчни]], [[ендокринология|ендокринно-обменни]] заболявания и хронични [[интоксикация|интоксикации]].
Ред 12:
Макроингредиентните води могат да окажат фармадинамичен ефект, подобно на [[лекарство|лекарствата]].
 
Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания.
Сулфатно-[[желязо|железните]] минерални води дават добър лечебен ефект при [[анемия|анемии]].
 
Ред 22:
Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води в [[България]] е 109 млн. кубични метра (с дебит 5000 л/сек.), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.
 
Лечебните качества на [[България|българските]] минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани [[балнеология|балнеолечебници]] и цели селища: [[Хисаря|Хисаря]] (крепост) - – Древна Аугуста, [[Кюстендил]] - – Пауталия, - – [[Акве Калиде]] (по-късно Термополис, днес ''Бургаски минерални бани''), [[Сапарева баня]] - – Германея, [[Сливенски бани]] - – Танзос, [[София]] - – Улпия Сердика.
 
В страната има общо над 225 находища на минерални [[извор]]и с общ дебит над 5000 л/сек. В Южна България те са 148, а в Северна - – 77. В [[Южна България]] преобладават естествените находища, а в [[Северна България]] - – чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж - – 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж - – 57 и във вид на извори - – 20.
 
В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 градуса. В Северна България преобладават студените, а в Южна България - – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на [[Струма]], [[Места]], северното подножие на Западните [[Родопи]]. Най-горещият минерален извор в страната е при [[Сапарева Баня]] (101,4 градуса - – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във [[Вършец]] - – 38 градуса. Много горещи (50 - 9050–90 градуса) са находищата на минерални води във [[Велинград]], [[Кюстендил]]ско и [[Долна баня|Долнобанската котловина]].
 
Българските минерални води са средно и силно минерализирани.
 
{{мъниче}}
 
[[Категория:Минерална вода| ]]