Разлика между версии на „Возрождение (остров)“

редакция без резюме
{{обработка|форматиране,категоризиране}}
[[Файл:Vozrozhdeniya Island.jpg|250п|мини|Остров Возрождение от космосаКосмоса, ноември 1994 г.]]
 
'''Остров Возрождение''' ({{lang-kk|Возрождение аралы}}, {{lang-uz|Tiklanish orollari}}, {{lang-ru|Остров Возрождения}}) е бивш [[остров]] (до 2001 година и през 2009-2010 г.), а сегапонастоящем [[полуостров]] в [[Аралско море]]. Возрождение ставаСтава полуостров през 2002 г. в резултат наот непрестанното смаляване на Аралско море. Сега се поделя между [[Казахстан]] и [[Узбекистан]].
[[Файл:Vozrozhdeniya Island.jpg|250п|мини|Остров Возрождение от космоса, ноември 1994 г.]]
 
Териториално се поделя между [[Казахстан]] и [[Узбекистан]]. Северната му част е в състава на [[Аралски район]], [[Къзълординска област]] (Казахстан), а южната част - в [[Муйнак]]ски район, Автономна република [[Каракалпакстан]] (Узбекистан).
'''Остров Возрождение''' ({{lang-uz|Tiklanish orollari}}, {{lang-ru|Остров Возрождения}}) е бивш [[остров]], а сега [[полуостров]] в [[Аралско море]]. Возрождение става полуостров през 2002 г. в резултат на непрестанното смаляване на Аралско море. Сега се поделя между [[Казахстан]] и [[Узбекистан]].
 
Разположен в централната част на [[Аралско море]], остров Возрождения е част от групата на [[Царските острови]] (Николай I, Константин и Наследник). Открит е през [[1848]] г. от експедицията на лейтенант [[Алексей Бутаков]], който му дава името '''Николай I'''. Руският пътешественик установява, че територията на острова предлага идеални условия за лов и риболов. На площ от 230 кв. км пасели огромни стада от [[сайги]] (степни антилопи), а заливите изобилствали от риба и водоплаващи птици. Като такъв своеобразен рай островът се запазва до края на [[1948]] г., когато към неговите брегове подхождат първите плавателни съдове с необичайни за тези места пътници. На Возрождения слизат хора с униформи на червената армия и от този момент територията и заливите му стават недостъпни за ловците и рибарите, защото чак до 1992 г. островът става е една от главните лаборатории и тестова площадка на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] за водене на микробиологична война. Още през 1948 г. [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] започва изграждането на корпусите секретна лаборатория за разработка на [[биооръжие]].
 
Към края на [[1949]] г. на Возрождения е завършено изграждането на [[полоса]] за излитане и кацане, способна да приема [[военно-транспортни самолети]].
Като такъв своеобразен рай островът се запазва до края на [[1948]] г., когато територията и заливите му стават недостъпни за ловците и рибарите, защото чак до 1992 г. островът остава сред главните лаборатории и тестова площадка на [[СССР]] за водене на микробиологична война. Още през 1948 г. СССР започва изграждането на корпусите секретна лаборатория за разработка на [[биооръжие]].
Главен град на острова е бил [[Кантубек]] – типично военно поселище от едно- и двуетажни сгради и бараки, което днес е в развалини, но според съветските разбирания тогава е притежавало достатъчно развита инфраструктура, необходима за автономното му съществуване. Населението му варира между 1500 и 2000 души. Освен с жилищни постройки, градът разполага с офицерски и войнишки клубове, [[стадион]], [[киносалон]], столови. Не липсват дори детска градина и начално училище. В центъра на селището се издига зданието на щаба. В покрайнините се намират парковете със специална военна и автомобилна техника.
 
На няколко километра от Кантубек е построен лабораторният корпус. Централната лаборатория се помещава във внушителна триетажна сграда. До нея е хладилното отделение. В него се съхраняват доставяните на острова образци за изпитания от всички военно-биологични центрове на СССР – [[Киров]], [[Свердловск-19]], [[Загорск-6]], [[Омутнинск]], [[Сергиева посада]], [[Оболенск]], [[Степногорск]] и др. На полигона са попадали дори американски [[боеприпаси]] с биологично оръжие. Диапазонът на изследваните от лабораторията патогени също е сравнително широк: [[антракс]] (сибирска язва), [[туларемия]], [[бруцелоза]], [[чума]], коремен и [[петнист тиф]]. В по-малка степен са разработвани [[вируси]] ([[шарка]], [[венецуелски конски енцефаломелит]]) и [[токсини]] ([[ботулизъм]]).
Към края на [[1949]] г. на ВозрожденияВозрождение е завършено изграждането на [[полоса]] за излитане и кацане, способна да приема [[военно-транспортни самолети]].
В южната част на Возрождения пък се намира най-големия полигон за полеви изпитания на бактериологично оръжие в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Първите жертви на експериментите стават обитаващите острова [[сайги|сайга]]. После мястото им се заема от класическите [[лабораторни плъхове|лабораторен плъх]] и [[морски свинчета|морско свинче]], плюс различни видове копитни животни. Всяка година на Возрождения за експерименти се използват между 200 и 300 [[примата]], доставяни от [[Африка]] по линия на Министерството на външната търговия. Специално за нуждите на полигона е създаден и [[конезавод]]. Твърди се{{кой}}, че с опасни щамове са заразявани и осъдени на смърт затворници, докарвани до летището на Возрождения от различни точки на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с транспортни самолети. Нещо повече – до [[1953]] г. на територията на острова е съществувала женска наказателна колония за особено опасни престъпнички.
 
Главен град на острова е бил [[Кантубек]] – типично военно поселище от едно- и двуетажни сгради и бараки, което днес е в развалини, но според съветските разбирания тогава е притежавало достатъчно развита инфраструктура, необходима за автономното му съществуване. Населението му варира между 1500 и 2000 души. Освен с жилищни постройки, градът разполага с офицерски и войнишки клубове, [[стадион]], [[киносалон]], столови. Не липсват дори детска градина и начално училище. В центъра на селището се издига зданието на щаба. В покрайнините се намират парковете със специална военна и автомобилна техника.
 
На няколко километра от Кантубек е построен лабораторният корпус. Централната лаборатория се помещава във внушителна триетажна сграда. До нея е хладилното отделение. В него се съхраняват доставяните на острова образци за изпитания от всички военно-биологични центрове на СССР – [[Киров]], [[Свердловск-19]], [[Загорск-6]], [[Омутнинск]], [[Сергиева посада]], [[Оболенск]], [[Степногорск]] и др. На полигона са попадали дори американски [[боеприпаси]] с биологично оръжие. Диапазонът на изследваните от лабораторията патогени също е сравнително широк: [[антракс]] (сибирска язва), [[туларемия]], [[бруцелоза]], [[чума]], коремен и [[петнист тиф]]. В по-малка степен са разработвани [[вируси]] ([[шарка]], [[венецуелски конски енцефаломелит]]) и [[токсини]] ([[ботулизъм]]).
 
В южната част на Возрождения пък се намира най-големия полигон за полеви изпитания на бактериологично оръжие в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Първите жертви на експериментите стават обитаващите острова [[сайги|сайга]]. После мястото им се заема от класическите [[лабораторни плъхове|лабораторен плъх]] и [[морски свинчета|морско свинче]], плюс различни видове копитни животни. Всяка година на Возрождения за експерименти се използват между 200 и 300 [[примата]], доставяни от [[Африка]] по линия на Министерството на външната търговия. Специално за нуждите на полигона е създаден и [[конезавод]]. Твърди се{{кой}}, че с опасни щамове са заразявани и осъдени на смърт затворници, докарвани до летището на Возрождения от различни точки на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] с транспортни самолети. Нещо повече – до [[1953]] г. на територията на острова е съществувала женска наказателна колония за особено опасни престъпнички.
Останките от умъртвените животни се подлагат на химическа и термична обработка. Едва тогава се заравят в отдалечени краища на острова. За всяко подобно хранилище се оформя индивидуален паспорт, съдържащ координатите му, плюс още 12 показателя, осигуряващи максимално пълна характеристика.
През [[1988]] г. на Возрождения са складирани за съхранение множество контейнери ТР-250 от [[неръждаема стомана]]. Всеки от тях е с вместимост 250 литра и съдържа щамове на [[антракс]], доставени от научния център [[Свредловск-19]]. Факти не потвърдени от никого, но и официално неопровергани.
 
През [[1988]] г. на ВозрожденияВозрождение са складирани за съхранение множество контейнери ТР-250 от [[неръждаема стомана]]. Всеки от тях е с вместимост 250 литра и съдържа щамове на [[антракс]], доставени от научния център [[Свредловск-19]]. Факти не потвърдени от никого, но и официално неопровергани.
През [[1992]] г. с указ на президента [[Елцин]] полигонът на Возрождения е закрит. Военният контингент на острова е предислоциран, а биологическите лаборатории са демонтирани. По-голямата част от останалото оборудване военните оставят там. До края на годината секретният остров окончателно се обезлюдява. От [[1993]] г. насам остров Возрождения, който след разпадането на СССР териториално вече се отнася към [[Узбекистан]] и [[Казахстан]], фактически е предаден в ръцете на търсачите на [[скрап]].
 
През [[1992]] г. с указ на президента [[Елцин]] полигонът на ВозрожденияВозрождение е закрит. Военният контингент на острова е предислоциран, а биологическите лаборатории са демонтирани. По-голямата част от останалото оборудване военните оставят там. До края на годината секретният остров окончателно се обезлюдява. От [[1993]] г. насам остров ВозрожденияВозрождение, който след разпадането на СССР териториално вече се отнася към [[Узбекистан]] и [[Казахстан]], фактически е предаден в ръцете на търсачите на [[скрап]].
При създаването на полигона през [[1948]] г. площта на остров Возрождения е била около 240 кв. км. През 90-те години, в следствие на бързото пресъхване на [[Аралско море]] трите Царски острова се сливат в един. Понастоящем площта на Возрождения е нараснала до 5000 кв. км. Съществува пряка заплаха необратимата екологична катастрофа, предизвикана от пресъхването на [[Аралско море]], да придобие неподозирано развихряне, защото от 2001 г. Возрождения вече е полуостров. Така достъпът на диви животни до бившия изпитателен полигон е безпрепятствен, а с това възможностите за разнасянето на евентуална зараза се увеличават.
 
При създаването на полигона през [[1948]] г. площта на остров Возрождения е била около 240 кв. км. През 901990-те години, в следствиевследствие на бързото пресъхване на [[Аралско море]] трите3-те Царски острова се сливат в единобщ остров. Понастоящем площта на ВозрожденияВозрождение е нараснала до 5000 кв. км. Съществува пряка заплаха необратимата екологична катастрофа, предизвикана от пресъхването на [[Аралско море]], да придобие неподозирано развихряне, защото от 2001 г. ВозрожденияВозрождение вече е полуостров. Така достъпът на диви животни до бившия изпитателен полигон е безпрепятствен, а с това възможностите за разнасянето на евентуална зараза се увеличават.
През [[2001]] г. Пентагонът и Узбекистан подписват договор за ликвидиране на последиците от биологическите експерименти на Возрождения. За целта узбекското министерство на отбраната получава $6 млн. При пълна секретност още на следващата година [[Браян Хейс]], био-инженер, работещ за [[американското Министерство на отбраната]] , оглавява американска експедиция до острова. Официалната цел на екипа от 113 военни специалисти е да се неутрализира заплахата от разпространение на оцелели антраксни спори. Според Министерство на отбраната на съседен Казахстан неофициалната и същинска цел на американската експедиция е събиране на разузнавателна информация за съветската програма за биологическо оръжие. По останките от оборудването в изоставения изследователски комплекс до голяма степен могат да се определят основните направления, по които са работели съветските специалисти, а така също и да се добие представа за нивото на достиженията им.
 
През [[2001]] г. Пентагонът и Узбекистан подписват договор за ликвидиране на последиците от биологическите експерименти на Возрождения. За целта узбекското министерство на отбраната получава $6 млн. При пълна секретност още на следващата година [[Браян Хейс]], био-инженербиоинженер, работещ за [[американското МинистерствоМинистерството на отбраната]] на САЩ, оглавява американска експедиция до острова. Официалната цел на екипа от 113 военни специалисти е да се неутрализира заплахата от разпространение на оцелели антраксни спори. Според Министерство на отбраната на съседен Казахстан неофициалната и същинска цел на американската експедиция е събиране на разузнавателна информация за съветската програма за биологическо оръжие. По останките от оборудването в изоставения изследователски комплекс до голяма степен могат да се определят основните направления, по които са работели съветските специалисти, а така също и да се добие представа за нивото на достиженията им.
 
== Външни препратки ==
*{{bg икона}} [http://indreal.blog.bg/history/2007/03/07/zloveshtiiat-ostrov-nasred-umorashtoto-more.49552 Зловещият остров насред уморащото море]
 
[[Категория:Полуострови]]
[[Категория:Острови в Аралско море]]
[[Категория:КаракалпакстанОстрови на Казахстан]]
[[Категория:География на Узбекистан]]
[[Категория:ПолуостровиКаракалпакстан]]
[[Категория:Биологични оръжия]]
[[Категория:Затворени градове]]