Роден е в семейството на Ханс Кол, който е държавен служител. Хелмут Кол е третото дете в силно религиозно [[Католицизъм|католическо]] семейство. По-големият му брат загива по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Кол завършва гимназията „[[Макс Планк]]“. През 1950 г. се установява във [[Франкфурт на Майн]], където следва [[право]]. През 1951 г. се прехвърля в [[Хайделбергски университет|университета]] в [[Хайделберг]], където продължава обучението си по история и политически науки. През 1956 г. става асистент на [[Алфред Вебер]], две години по-късно става доктор по философия, след защитата на дисертацията си на тема "Политическото„Политическото развитие и реконструкцията на политическите партии след 1945 година"година“. През 1960 г. е избран за водач на ХДС и заема този пост до 1969 г. От 1966 до 1973 г. е член на федералния съвет на партията. За определен период от време е професор в университета в Хайделберг. От 19 май 1969 г. е министър председател, а през 1971 г. се кандидатира за канцлер, но не е избран. Едва през 1982 г. става [[канцлер]] на [[Западна Германия]] от [[1 октомври]] [[1982]] до [[27 октомври]] [[1998]]. Председател на ХДС от [[1973]] до 1998 г.
16-те години на власт като [[Федерален канцлер (Германия)|федерален канцлер на Германия]] са най-продължителните от времето на [[Ото фон Бисмарк]]. По негово време Германия се обединява политически, а по-късно Германия под негово ръководство подписва [[Маастрихтски договор|Маастрихтския договор]]. По време на неговото управление най-силно се набляга на икономиката и на международната политика на Германия. Привърженик е на умерената социадемократическа политика, единствените му по-агресивни възгледи идват в подкрепата му на политиката на Рейгън по отношение на [[СССР]]. По време на неговото управление германската марка бива заменена от [[евро]]то.
През [[1988]] г. заедно с президента на Франция [[Франсоа Митеран]] Хелмут Кол получава международната награда "„[[Карл Велики]]"“. През [[1998]] г. Кол е обявен от европейските държавни глави за "Почетен„Почетен гражданин на Европа"Европа“ за приноса му към обединяването и сътрудничеството между европейските държави. Той е първият човек след [[Жан Моне]], получил това отличие.
