Македонизация в Пиринска Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
След демократичните промени от 1989 година се създават македонистки движения [[ОМО Илинден]] и [[ОМО Илинден-Пирин]], но с неголяма членска маса от по 120-140 активни членове. Мнозинството от самоопределящите се на национален принцип за македонци в днешни дни са от селата [[Мусомища]], [[Копривлен]], [[Ляски]], [[Борово (Област Благоевград)|Борово]], [[Баничан]], както и в град Гоце Делчев. Като македонци се самоопределят и част от местните [[помаци]].<ref name="anamnesis">[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:ZInKeasBHTgJ:anamnesis.info/documents/Angel-Bezev_Koprivlen_1964.pdf+%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0+%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiNdcrkwsKBx0xXTHSwUb-ClO6Jal5ruz0uqolqUtMa8WmbxV-X9o25hq03uCB8eq9JZSv7Gd_GQa-qAoPe0wPJx_NBglbOikMTOO9M8u9Q71sg460-MFidChrdlNSVilUQ4UqO&sig=AHIEtbSOTY9CcGAgZDm4_Ak5OTFDjvHHAA&pli=1 Разказ на Ангел Безев, член на ОМО Илинден, род. 1964 г., средно специално образование, с. Копривлен, anamnesis.info]</ref> При преброяванията през този период резултатите са следните: 10 803 македонци през 1992 година, от които 3 500 с майчин език македонски,<ref name="BHK2">[http://www.scribd.com/doc/40564254/Macedonians-of-Bulgaria Center for Documentation and Information on Minorities in Europe - Southeast Europe (CEDIME-SE), MINORITIES IN SOUTHEAST EUROPE, Macedonians of Bulgaria, стр.2]</ref> 5 071 македонци през 2001 година,<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Преброяване 2001. Население към 01.03.2001 г. по области и етническа група]</ref> и 1 654 македонци през 2011 година.<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/NPDOCS/Census2011final.pdf НСИ, официални данни от преброяването 2011 г.]</ref> Мнозинството от определящите се като македонци на последното преброяване са македонски граждани постоянно пребиваващи у нас. Независимо от това, данните от преброяванията през 1946 и 1956 година се използват от властите в новопровъзгласената [[Република Македония]], като доказателство за съществуващо значително македонско малцинство и предявяване на политически претенции спрямо Република България.<ref name="sega"></ref>
През 1998 година [[Милена Милотинова]] заснема филма „Хроника на едно национално предателство“, в който са включени редица интервюта с участници и пострадали в събитията между 1944-1948 година<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/m_milotin.html Журналистиката трябва да е преди всичко морал, в. "Македония", брой 22, 3.06.1998 г.]</ref>, а през 2014 година bTV излъчва филма „Македония – последният проект на Коминтерна“ на същата тематика<ref>[http://www.btv.bg/shows/btv-dokumentite/videos/video/1672281323-Makedoniya_%E2%80%93_posledniyat_proekt_na_Kominterna_%28Epizod_1_1_chast%29.html Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 1, 1 част)], http://www.btv.bg, посетен на 3.2.2014 г.</ref>, но с изкривена представа за реалността, която преиначава идеята за Южнославянската федерация, преследвана от Георги Димитров.
== Вижте също ==
| |||