Тахиметрична снимка: Разлика между версии

'''Тахиметричната снимка''' е метод за засниманезаснемане на земния [[релеф]] и създаване на графични оригинали за топографски [[план]]ове и [[Топографска карта|карти]]. Названието ''тахиметрия'' е заимствано от гръцки език и означава бързо мерене. Посредством този метод се изработват топографски планове в мащаби 1:500; 1:1000; 1:2000, топографски карти в мащаб 1:5000 и 1:10000, както и създаването на цифрови топографски модели.

Тахиметрията е [[Геодезия|геодезически метод]] за определяне положението на точки от земната повърхнина чрез [[полярни координати]] в двумерно пространство. Така ако са известни координатите '''x''', '''y''' и надморската височина '''H''' на една опорна точка (например [[Триангулация|триангулачна]] или [[Геодезически полигон|полигонова]]), може чрез пространствена координатна система да се определят радиус вектора, хоризонталния ъгъл и вертикалния ъгъл към визираната точка. Върху равнината на заснимания план или карта, действително измереното разстояние (радиус вектора), се заменя с хоризонталната проекция на този параметър. Така всяка точка от терена, заснета от една опорна точка, се определя със стойностите на хоризонталния ъгъл '''β''', превишението '''h''' и хоризонталното разстояние '''D'''. Всяка работна опорна точка (полигонова точка, геодезическа засечка или триангулачна точка), наричана още работна станция, има своя координатна система и се явява координатно начало за определяне на подробните точки, както за характеризиране на земния релеф, така и за суациятаситуацията върху терена. Ориентацията на работната станция се осъществява чрез визиране към друга известна опорна точка в същата приета координатна система.

[[Image:Mire+stadimeter-28oct2008.svg|thumb|right|Отсечка от геодезическа лата. <br>1. Средната нишка отчита височината '''(s)''' (1,256 m), на която е измерен вертикалния ъгъл. <br>2. Отчетът между двете крайни нишки определя разстоянието от работната станция до измерваната подробна точка - (при отчет от латата 1,356-1,158=0,198 m, и при отчет от тръбата накоефициент 1/100 отна тръбата, то фактическото измерено разстояние, това сае 19,8 m)]]

Преди да се пристъпи към тахиметричното засниманезаснемане, се създава снимачна геодезическа основа от точки. С това се определя координатната система, конкретните координати и височини на работните станции, а с това става възможно и да се осъществи и ориентацията им в процеса на работа. Така:<br>

* '''Хоризонталният ъгъл''' '''β''' към една подробна точка се получава като разлика между отчетите по хоризонталния кръг на измервателния инструмент в посоките към известна точка за ориентиране '''(Р₂)''' и коя да е подробна точка от терена '''(i)'''.

: '''К''' и '''c''' са константи на далекомерната зрителна тръба (наричани още константи на тахиметъра). Обикновено оптиката на тахиметъра „отсича“ от латата показание равно на 1/100 от действителното разстояние;

Снимачната група е съоръжена с [[Теодолит|тахиметър]] с тринога, [[отвес]], [[ролетка]], 1-2 жалона, [[Лата (геодезия)|лати]],- съобразени с типа на тахиметъра, ръчни скици и твърда папка за тях, тахиметрични карнети, танспортир[[транспортир]], мащабна [[линийка]], моливи[[молив]]и.

* '''тахиметри - саморедуктори''', които могат да бъдат диаграмни и днуобразнидвуобразни;

Преди засниманетозаснемането на земния [[релеф]], за различните мащаби на картите се определят с правилник-инструкция и условията, при които ще се извърши тази дейност. Отчитат и се нормират:

* - възможността да се работи от работни станции, извън включените в разработената опорна мрежа. Правят се '''геодезически засечки''' или се създават т. нар. '''латови точки'''. Тези допълнителни станции се стабилизират с колче и се използват за опорни точки при спазване на изискваните условия за точност. Използват се когаттокогато няма видимост или има други непреодолими пречки за цялостно засниманезаснемане на терена.

При непосредствено засниманезаснемане на терена се изработва ръчна окомерна скица, наричнанаричана '''кроки'''. Мащабът и&#768; трябва да е по- голям от този на плана или картата. Изчертава се от ръководителя на екипа, като се маркира мястото и номера на работната станция, номерата на подробните точки в съответствие със записа в карнета. Изчертава се ситуацията с необходимата информация (мера, [[гора]], височина на дърветата, мочурище, скали, път и неговата характеристика и т. н.), както и характерни линии от терена - водосливни линии, характерни земни форми и от това специфичната форма на някои хоризонтали. Всички тези ръчно изработени окомерни скици на работните станции са база при бъдещото изработванеизчертаване на оригинала.

Ако снимката се прави в населени места, където преди това за ситуацията е направена [[ортогонална снимка]], се заснимазаснема само релефа.

Тахиметричната снимка се извършва от опорните точки създадени, стабилизирани с колче и с известни координати и височини. Ръководителят на снимачния екип или оператора обхожда околния на станцията район, определя обектите на засниманезаснемане и окомерно или с помощ на информативно замерени характерни точки изчертава подробности в ръчното кроки. Тахиметърът се центрира на работната станция, ориентира се към снимачната мрежа с визиране към други опорни точки и фигурантите, по указания, поставят латите на съответните места. В карнета се записват всички данни - номера на станцията, височина на инструмента, номер на подробната точка, хоризонтален и вертикален ъгъл, отчетите от латата за съответния вертикален ъгъл и отсечката за разстоянието. Вписват се датата на снимката, имената на оператора и карнетиста, вида на инструмента и неговия фабричен номер. Със създаването на ръчната скица и данните от карнета приключва т. нар. ''полска работа''.

Графичният оригинал подлежи на проверка, впо тизчисленията и проверка на терена със сравняване на изчертаните и съществуващите земни форми. чПрави се и контролно измерване проверка от някои опорни точки за съответствието между релефа и създадения графичен оригинал. След проверката от „контролния инженер“ и наевентуални теренакорекции, след коетооригиналът се изчертава с туш и предава за съхранение или по-нататъшна обработка.