Гюльовца: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Институции |
|||
Ред 129:
== Обществени институции ==
Основното училище на селото, носещо името „Кирил и Методий“, обучава ученици от първи до осми клас. Според "Каталога на училищата в Княжество България", намиращ се в Регионален музей град Бургас, училището е основано в далечната 1870 година. В летописните книги на училището също са запазени документи, отразяващи някои от тези факти. Налични са две летописни книги - едната от 1926 г., другата от 1965 г. В тази от 1926 г. има прикрепена страница, на която в телеграфен стил са посочени имената на първите учители. Първи учител е бил даскал Стою (фамилия неизвестна). От 1870 г. до 1881 г училището се помещава в къща, предоставена от Жеко Георгиев. След това Митьо Цонков подарява къща с двор, която е ползвана като училище до 1892 г. Броят на децата се увеличил и старото училище вече не ги побирало. Продават дарената от Митьо Цонков къща и с парите от продажбата и събраните средства за построяване на църква изграждат новото училище. Било най-хубавото в цялата Анхиалска околия.
Даскал Слави Маринов дава названието на училището - "Св.Св. Кирил и Методий". Той става учител в село Гюльовци през 1887 г., родом е от с.Медово Чирпанско и е завършил педагогическата гимназия в гр. Казанлък - випуск 1877 г. Участвал в боевете на връх Шипка заедно със съучениците си от целия клас, но не е бил опълченец. Учителства в селото дълги години. Самият даскал Слави има интересен и значим живот. По-късно бил назначен за околийски инспектор по просветата. Успоредно с това активно се занимава и с политическа дейност като основава първите организации на БЗНС в околията. През 1925 г. се заселва в Бургас, а през 1930 е избран за депутат в Народното събрание. Умира през 1932 г. при трагични обстоятелства.
След войните, с много труд и упоритост животът в селото се нормализира. Малкото село Гюльовци бавно се съвзема от дълбоките физически и психически травми. С цената на много лишения селяните събират пари и купуват още една парна вършачка (първата е закупена непосредствено преди Балканските войни). Подобренията в бита на селото дават положително отражение и жителите на селото започват отново да събират пари за църква. Историята се повтаря. В съществуващото училище децата учат до четвърто отделение, а в съседните села Горица и Оризаре, вече има класни училища (прогимназии). Големите деца ходят на училище в Оризаре. Отново, вместо църква, се построява училище – по-голямо от предишното. Кмет на селото тогава е Стоян Димитров Балабана, а Главен учител е Тодор Спасов Тодоров от с. Врабево Троянско. Роден е през 1894 г., участник в трите войни като в Първата е доброволец. След войните довършва образованието си и става учител. Заедно със съпругата му – Жейна от с. Ичера, учителстват на различни места, но най-дълго в нашето село. От 1953 до 1959 г. учител, а по-късно и директор на училището е запасният офицер Георги Маринов Николов. Високоинтелигентен, много енергичен млад човек, който прави много за училището. За жалост загива при катастрофа на 34 години. Все в този период, от 1955 г. в училището са назначени нови, млади учителки. Руска Стоянова Василева от с. Оризаре като млада учителка, през 1956 година организира кръжок по история и благодарение на нея оцеляват много от сведенията за селото. Другите млади учителки са Денка Войнова Михайлова; Иванка Желязкова Димитрова; Василка Демирева Николова и Стоянка Иванова Жечева – всички родом от с. Гюльовци. Много години учителстват в селото Мильо Чуканов – участник в Септемврийското въстание и съпругата му Мара.
Ред 483:
с. Гюльовци първото значително събитие е идването на германците. В нощта срещу
3-ти март 1941 година в селото се установява голяма войскова част. Днешният парк
на селото тогава е бил едно голямо празно пространство с няколко вековни дървета и цялата тази територия е била заета от немските военни палатки. По-късно немските войници са разквартирувани по
селските къщи срещу заплащане. За това, че са предоставили къщите си за
квартири на немските войници е било заплатено с фалшиви пари. Германците
Line 491 ⟶ 489:
военен парад. Населението на село Гюльовци и околните села присъстват на
парада. Слушал съм разказите на родителите ми и на други очевидци. На
импровизирана трибуна са
областната управа. След внушителната демонстрация на германската мощ, следват
речи и приветствия. Един немски генерал държи пламенна реч, силно акламиран от
| |||