История на българите (Константин Иречек): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vassto (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Vassto (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 28:
Иречек обяснява интереса си към българската и сръбска история от библиотеката на дядо му по майчина линия - [[Павел Шафарик]]. Сериозна подкрепа за набавянето на материали за написването на труда оказва от 1871 г. насетне основаното през 1869 г. в [[Браила]] [[Българско книжовно дружество]]. Още през втората половина на 1875 г., когато излезли от печат отделни части от чешкото издание на „История на българите”, вестта за написването и печатането й възбудила най-вече българите.
 
През февруари 1876 г. [[Марин Дринов]] прави първата рецензия на български учен върху чешкото и немското издание на „История на българите”.<ref>{{Citе bookCitation |last= Дринов |first= Марин |author-link= |year= 1915 |editor-last=Златарски |editor-first=Васил |contribution= К. Иречек „Българска История“ |title= Трудове на М.С. Дринова |volume= ІІІ |edition= |publisher= Българска академия на науките |publication-date= 1915 |publication-place= София |pages=234-246 |url= http://archive.org/stream/schineniia03drin#page/234/mode/2up |accessdate= 21 юни 2014}}</ref> Като описва съдържанието на книгата, Марин Дринов сочи преди всичко достойнство й като пръв цялостен опит да се напише история на българите от най-древни времена до наши дни. Воден от [[критика]]та, Дринов отбеляза й, че този труд има несъмнени грешки и пропуски.
 
„История на българите” предизвикала голям интерес и в Русия, и още в началото на 1876 г. Славянският комитет решил да я преведе на руски език, като това начинание било осъществено от одеските българи. През април и май 1878 г. към историята била отправена сериозна критика от руския учен-славист [[Викентий Макушев]] (1837-1883) - под заглавие „Разбор книги К. Иречека”.