Белица (приток на Янтра): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 50:
== Легенда ==
Живеeли преди много години две сестри в <nowiki>''красив Балкана''</nowiki>. Около
тях било всичко като в <nowiki>''</nowiki>Райската градина<nowiki>''</nowiki> - птиците пеели, дърветата се поклащали от песента на вятъра <nowiki>''и''</nowiki> всичко било тъй красиво. Тези две сестри живеели в
простор и красота. Техните имена били Янтра и Белица. Янтра била по – голямата
сестра. Била по – мъдрата, по
– добрата и по – благородната, но и мекушава. Белица била непокорна, борбена,
отмъстителна и поправяла всяка несправедливост що видела, но била и много
своенравна. Двете сестри живели на воля, играели и пеели. Белица нали била
малка и все правела бели и дяволии, а Янтра все се карала и я възпитавала на
смиреност и доброта. Но Белица
била твърдоглава и не се вслушвала в думите на сестра си.
Така годините минавали и сестрите пораснали. Станали хубавици за чудо и приказ, но Белица си останала все същата. Един ден баща им се разболял, а лек за неговата болест имало чак на Дунава, така че те трябвало да тръгнат по най - бързия начин. Тръгнали двете сестри да се спускат от Балкана към равнината през гъсти гори и зелени поляни, но на Белица не и се вървяло, та и нрава и бил
буен и казала:
- Слушай Янтро, хайде да играем на една игра по пътя ?
А Янтра учудена и казала:
- Каква игра?
Белица и отвърнала:
- Ще се състезаваме до Дунава - коя първа стигне до там ще докаже, че тя е по – силната, по – умната и по – добрата от двете.
На Янтра не и се харесала лошата мисъл, защото знаела, че може да се загубят в горите и да не намерят верния път, а така щели да загубят време и баща им можел да се влоши. Янтра отвърнала на Белица, че това, което е измислила е лошо. Белица нали
била сприхава и се ядосала. Хукнала да бяга по пътя и да се смее, и да вика, че тя е по – силната и първа ще стигне. Янтра,
като видяла това, хукнала след нея да я настигне, но Белица била по – бърза. Бягали три дни и три нощи. На четвъртия ден Белица стигнала пред големи скали и загубила пътя. Но нравът и бил така своенравен и не изчакала сестра си да я настигне, а хукнала да бяга през горите. Но все не успявала да намери пътя и накрая се загубила. Янтра
нали била по – голямата и започнала да извива снага между големите скали и хълмове и открила пътя за равнината, но не знаела, че Белица не била пред нея, а се била загубила в горите.
Минала една нощ и един ден, а Белица се лутала, та лутала из горите и плачела за сестра си, че не я намирала. А Янтра бягала през равнината към Дунава да настигне Белица. Седнала Белица на един стар дънер да плаче и да се разкайва, че била тъй глупава и не слушала никога сестра си. Плакала тъй жално, че дърветата я съжалили и се помолили на Бога да и помогне. Така и станало. Бог чул молитвите на дърветата и пратил бял гълъб, който кацнал на едно дърво и почнал да гука. Белица го видяла
и се опитала да го хване, а гълъбът литнал по дирите на Янтра. Бягала Белица след гълъба, а гълъбът след Янтра, а Янтра бягала към Дунава да настигне сестра си. Така и до сега двете сестри не се намерили, защото Янтра мислела, че Белица е пред нея и не я чакала, а Белица я гонела и не я настигала.
Така Господ ги превърнал в реки, че да се гонят за вечни времена, а гълъбът летял след Янтра и показвал
дирите на твърдоглавата Белица.
| |||