Лъв I Тракиец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 35:
 
===Борба с готската фракция===
Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя през 70-те г-ни на 5 в. бива нарушено от борбите между различни фракции във войската, след като Лъв I Тракиец предприема решителни мерки, за да намали политическото влияние на готско-аланските наемници и военния магистър Аспар. Тази политика не съвпада с очакванията на неримските войски които съставляват по-голямата част от имперската армия, особено в придунавските провинции ([[Мизия]]), където готите имат неформалнен статут на независимо население.
 
През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му [[Флавий Патриций|Патрикий]] за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Не след дълго (471 г.), [[Аспар]] и синът му [[Ардабур]] са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския дворец, безспорно като резултат на заговор. Този атентат, последван от гонение на арианите поддържащи Аспар, довежда до открит бунт сред варварските федерати. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на готската фракция. В 471 г. готите под ръководството на [[Теодорих Страбон]] опустошават околностите на [[Филипопол]] и превземат [[Адрианопол]] преди да бъдат спрени от пълководците Зенон и Василиск.