Дивергенти: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brizeida (беседа | приноси)
Brizeida (беседа | приноси)
Ред 20:
Подобно на други произведения фантастика за деца и млади възрстни романът разглежда мястото на авторитета и идентичността във връзката на младежите с родителите им и с други социални групи. Критикът Антеро Гарсия описва тематичното сходство между тези дистопични романи като интерес в „начина на схващане на властта от младежите и възрастните“, сравнявайки романа с „Unwind“ от Нийл Шустърман. В „The New York Times“ Сузан Доминъс казва, че „„Дивергенти“ разкрива по-разпространена тревога в младежкия период – болезненото осъзнаване, че да останеш сам понякога означава да изоставиш семейството си както идеологически, така и физически“. Според „Гласът на Младежите говори“ ( на англ. „The Voice of Youth Advocates“) „написването на „Дивергенти“ показва натиска да се избере между това да следваш стъпките на родителите си или да направиш нещо ново“. Подобно на това критикът Антеро Гарсия сравнява тематичния интерес в героите, „които са принудени да понасят ограничения относно тяхната идентичност и работа, характерна за тяхната идентичност“ с подобен интерес в наложените идентичности и работа в дистопични романи за деца като „Matched“ на Алисън Брейтуейт Конди и „The Maze Runner“ от Джеймс Дашнър.
 
=== Социална структура и знание ===
Някои ревюта критикуват дълбочината и реализма на социалните структури в романа. Например, „Киркъс“ нарича социалната структура „абсурдно място“. Подобно на това „Booklist“ нарича структурата „опростен, кодиран с цветова свят, който показва правдоподобност от време на време“. В ревю за студнетския вестник на Университета в Уисконсин-Уайтуотър „Royal Purple News“ Абрил Бакхаус подчертава факта, че „цялата система изглежда незначителна“ и реторично пита „Как е възможно който и да било човек със своите безкрайни емоции и преживявания да се сведе до едно качество, което да толерира до края на живота си и което да избере на 16-годишна възраст?“. В интервю Рот разказва, че социалната структура се е развила от първоначалната й представа и концепция, като добавя Прямите, за да попълни „празнина в аргументите за този свят, която трябвало да се попълни.“.
 
{{книга-мъниче}}