Разлика между версии на „Марк II Ксилокарав“

добавка
м (Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3132500.)
(добавка)
Марк Ксилокарав бил [[константинопол]]ски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на [[Крит]].<ref>Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.</ref> Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на [[уния]]та със [[Римокатолическа църква|Западната църква]], заради което [[Венецианска република|венецианските]] власти го прогонили от острова. Около 1464 г. той бил избран за митрополит на [[Одрин]]. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат [[Никомидия|никомидийски]] митрополит Макарий и бил низвергнат от [[Вселенски патриарх|вселенския патриарх]] Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава [[Охридска архиепископия|Охридската църква]]."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 233-234].</ref> Според летописната бележка на дяк Димитър от [[Кратово]] последното станало през 1466 г.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.</ref>
 
ЕдноЯвно издаденосъвсем отскоро след това Марк патриаршескосе окръжное писмовърнал датирав отЦариград, юнипонеже 1466едно г.издадено Явнотам тойот енего билпатриаршеско вселенскиокръжно патриархписмо едвадатира заот няколкоюни месеца1466 г. „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.<ref>S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, [http://archive.org/details/ecthesischronic00lampgoog 28].</ref> Към 15 януари 1467 г. той пак е свален от длъжност.<ref>L. Petit, Déposition du patriarche Marc Xylocaravi. – Revue de l'Orient chrétien, 8, 1903, [https://archive.org/stream/revuedelorientc07unkngoog#page/n149/mode/2up 144-149].</ref>
 
След Марк вселенски патриарх станалстава [[Дионисий I|Дионисий]], който обаче не угодил на гръцките първенци. „Марк отново е повикан за патриарх, а Дионисий – прогонен. Но Симеон дава на султана 3000 флорина и прогонва Марк. И Марк умря."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 234].</ref> Точната година на смъртта му не се знае.
 
== Изследвания ==
Анонимен потребител