Марк II Ксилокарав: Разлика между версии

Марк Ксилокарав бил [[константинопол]]ски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на [[Крит]].<ref>Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.</ref> Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на [[уния]]та със [[Римокатолическа църква|Западната църква]], заради което [[Венецианска република|венецианските]] власти го прогонили от острова. Около 1464 г. той бил избран за митрополит на [[Одрин]]. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат [[Никомидия|никомидийски]] митрополит Макарий и бил низвергнат от [[Вселенски патриарх|вселенския патриарх]] Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава [[Охридска архиепископия|Охридската църква]]."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 233-234].</ref> Според летописната бележка на дяк Димитър от [[Кратово]] последното станало през 1466 г.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.</ref>

 

 

== Изследвания ==

{{пост|[[одринска епархия|одрински митрополит]]|?|?|?|?}}

{{пост|[[вселенски патриарх]]|[[1466]]|null|[[Йоасаф I Кока]]|[[Симеон I (константинополски патриарх)|Симеон I]]}}

{{пост край}}