Бук: Разлика между версии

Характерни особености на всички тях са сивата гладка кора и едрите, вретеновидни кафяви пъпки със заострен връх. Листата им са прости, с къса дръжка, разположени последователно по клонките. Те са разнообразни по форма — яйцевидни (т.е., най-широки в долната част), елипсовидни (най-широки в средата) до обратно-яйцевидни (най-широки в горната част). Имат по няколко двойки (от 5 до 12—1412–14) успоредни странични жилки. Цветовете са еднополови. Мъжките са събрани в сферично съцветие, а женските по няколко на обща дръжка. Опрашването е от вятъра. Плодовете са разположени по 1—21–2, рядко повече, в плодна „купула“ (лат. „cupula“). След узряване на плодовете, купулата се разпуква на четири дяла и плодовете опадват. Те са тип „орех“, с кафява вдървеняла обвивка, тристенни и тъй като са много специфични, имат собствено название „букови жълъди“. Вътрешната част „ядката“ е богата на скорбяла и мазнини и с приятен вкус. Съдържат алкалоиди (фагин и др.), поради което, ако се консумират сурови в по-голямо количество, могат да предизвикат опиянение. Плодовете служат за храна на много видове горски животни.

У нас се срещат два вида: [[обикновен бук]] (''Fagus sylvatica'') и [[източен бук]] (''F. orientalis''). Източният бук се среща само в [[Странджа]] планина, Източна [[Стара планина]] и отчасти в Източните [[Родопи]], а обикновеният -— в останалите части на страната. Поради ценната си дървесина, видовете имат важно стопанско значение, а поради факта, че заемат обширни територии, имат средообразуваща роля.