Уикипедия

Лекарство: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 93.32.176.142 (б.), към версия на Izvora
форматиране: 11x тире, 4x число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 9:
Още в периода на [[2 хилядолетие пр.н.е.|второто хилядолетие пр.н.е]]. [[Вавилония|древновавилонската]] медицина е наложила използването на различни лечебни [[Крем (козметика)|кремове]] и [[таблетка|таблетки]], които да постигат целебен ефект.<ref name=Stol-99>H. F. J. Horstmanshoff, Marten Stol, Cornelis Tilburg (2004), ''Magic and Rationality in Ancient Near Eastern and Graeco-Roman Medicine'', p. 99, [[Brill Publishers]], ISBN 9004136665.</ref>
 
В същата епоха на [[Индустан|Индийския субконтинент]] в текстове на [[хиндуизъм|хиндуистката религия]] [[Атхарваведа]] се споменава за използването на лекарства за лечение на болести. В него се описват растителни отвари, които се използват в борбата срещу болестите.<ref>Atharvaveda XIX.34.9</ref> В основите на [[Аюрведа]] се залага на съчетанието на избрани древни билкови практики с голям набор от теоретически познания в областта на медицината и откриването на нови нозологични единици и целебни практики.<ref>Kenneth G. Zysk, ''Asceticism and Healing in Ancient India: Medicine in the Buddhist Monastery,'' Oxford University Press, rev. ed. (1998) ISBN 0195059565.</ref> Всеки, който изучава Аюрведа е длъжен да знае десет изкуства, които са необходими при подготовката и прилагането на лекарства — – дестилация, оперативни умения, готварство, градинарство, металургията, производството на захар, фармация, анализ и отделяне на минерали, смесване на метали и подготовка на основи.
 
Смята се, че създаването на [[Хипократова клетва|Хипократовата клетва]] от [[5 век пр.н.е.]] се дължи на използването от древногръцките лекари на „смъртоносни лекарства“ донесени от Египет и други части на света.<ref name=Stol-99>H. F. J. Horstmanshoff, Marten Stol, Cornelis Tilburg (2004), ''Magic and Rationality in Ancient Near Eastern and Graeco-Roman Medicine'', p. 99, [[Brill Publishers]], ISBN 9004136665.</ref>
Ред 15:
Първите аптеки са създадени в Багдад през [[8 век]], а първите инжективни препарати са създадени от Ammar ibn Ali al-Mawsili отново в района на днешен [[Ирак]]. В книгата [[De Gradibus]] на арабския учен [[Ал Кинди]] се разработва математическа връзка между организма и дозата на приложените лекарства.<ref>Felix Klein-Frank (2001), ''Al-Kindi'', in [[Oliver Leaman]] and [[Hossein Nasr]], ''History of Islamic Philosophy'', p. 172. [[Routledge]], London.</ref>
 
В [[Канон на медицината]] на [[Авицена]], бащата на съвременната медицина<ref>Cas Lek Cesk (1980). „The father of medicine, Avicenna, in our science and culture: Abu Ali ibn Sina (980-1037)“, ''Becka J.'' '''119''' (1), p. 17-23.</ref> се съобщава за 800 тествани лекарства в периода на неговото написване около 1025&nbsp; г. Сред приносите на Авицена се отнася и отделянето на [[медицина]]та от [[фармакология]]та.<ref name=Saad>Bashar Saad, Hassan Azaizeh, Omar Said (October 2005). „Tradition and Perspectives of Arab Herbal Medicine: A Review“, ''Evidence-based Complementary and Alternative Medicine'' '''2''' (4), p. 475-479 [476]. [[Oxford University Press]].</ref> За ислямската медицина са били познати повече от 2000 медицински и [[Химично вещество|химични субстанции]].<ref>Information taken from the abstract of {{Cite journal | issn = 0350-199X | volume = 51 | issue = 1-2 | pages = 47-50 | last = Hadzović | first = S | title = [Pharmacy and the great contribution of Arab-Islamic science to its development] (Article in Croatian) | journal = Medicinski arhiv | year = 1997 | pmid = 9324574}}</ref>
 
== Основни понятия ==
Ред 23:
* '''Лекарствена суровина'''. Представлява източникът от растителен, животински или минерален произход в необработен вид, от който се получават лекарствените средства и форми. Лекарствената суровина се отъждествява с думата „дрога“. Обикновено дроги се наричат консервираните при изсушаване растения и животни или части от тях, а освен това и получените чрез просто преработване екстрахирани материали. Суровината трябва да се преработи за да се намалят или премахнат баластните или странично действащите вещества.
* '''Лекарствени препарати'''. Това са продукти, получени от лекарствени суровини след обработване и пречистване, без или със минимално съдържание на баластни вещества, или от синтетични субстанции, които са годни за употреба непосредствено или след допълнителна обработка. Към тях спадат:
** '''Галенови препарати''' — – наричат се извлеците, добити, чрез екстракция със [[спирт]], [[Етер (химия)|етер]], [[вода]] или със смес от тях от дрогите по въведения от [[Гален]] метод, при което се отделя част от ненужните вещества. Такива ся [[тинктура|тинктурите]], [[екстракт]]ите, различните видове води и други.
** '''Неогаленови препарати''' — – това са пречистени в голяма степен от странично съдържание препарати.
** '''Химични препарати (химикали)''' — – представляват синтетични или извлечени от дрогите в химически вид лекарствени вещества, които са годни за употреба.
 
== Произход на лекарствените средства ==
Лекарствените средства могат да бъдат от растителен, микробен, гъбичен, животински, минерален, полусинтетичен и синтетичен произход. Голям брой растения биват източници на лекарствени средства, благодарение на съдържащи се в тях биологично активни вещества като [[алкалоиди]], [[гликозиди]], [[флавоноиди]], [[етерични масла]], [[смоли]], [[танин]]и и други. Някои от тези субстанции са силно действащи или отровни и освен фармакологично имат и [[токсикология|токсикологично]] значение. Пример за такова действие са алкалоидите [[атропин]], [[пилокарпин]], [[стрихнин]], [[никотин]], гликозидите — – [[дигитоксин]] и [[строфантин]]. Друга част от лекарствените средства се получават като продукти на жизнената дейност ма микроорганизми и гъбички. От тях е най-голям броят на [[антибиотици]]те. Такъв произход имат и някои [[ензим]]и, [[витамини]] и [[аминокиселини]]. Тези източници на лекарствени вещества са перспективни от гледна точка на факта, че освен за получаване на чисти вещества могат да се използват в генното инженерство при производството на хормони и други биологично активни вещества. Различни животински суровини също служат за получаване на лекарствени средства. От тях приложение намират кръв, органи от [[ендокринна система|ендокринната система]], [[черен дроб]] и други вътрешни органи. От минерален произход са вещества като калциев карбонат, бяла глина, железен сулфат, сяра, талк и други. Полусинтетичните лекарствени средства се получават, чрез химични модификации на субстанции от природен произход. По този начин са създадени редица съвременни лекарствени средства притежаващи значителни предимства спрямо изходните вещества като [[аминопеницилини]], [[цефалоспорини]], [[тетрациклини]], [[глюкокортикоиди]]. Активните продукти от синтетичен произход заемат значителен дял от лекарствените средства.
 
== Създаване ==
Създаването и въвеждането в практиката на нови лекарствени средства е сложен и често продължителен процес, който се състои от два основни етапа - – предклиничен и клиничен.
 
=== Предклиничен етап ===
Ред 57:
* '''Общо действие'''. Частично се припокрива с резорбтивното, но обща реакция може да се постигне и без да има резорбция на лекарственото средство.
* '''Действие като автоматичен дразнител'''. Проявява се когато лекарствените средства идват по хуморален път, влияят непосредствено върху определени клетки или тъкани и предизвикват съответен ефект.
* '''Рефлекторно действие'''. Сходно е действието с предното като лекарственото средство дразни определени [[рецептор]]и, които задвижват определен [[рефлекс]] — – например [[повръщане]].
* '''Пряко действие'''. Получава се ефект чрез непосредствено въздействие на лекарствените вещества върху клетките и тъканите на даден орган.
* '''Косвено действие'''. Ефектът на лекарствените средства се получава, когато те влияят върху функциите на даден орган или система, като не действат пряко върху неговите клетки или тъкани. В много от случаите косвено действащите вещества проявяват своя ефект благодарение на влиянието върху различни звена на рефлекторната дъга. Това действие е винаги вторична фармакологична реакция, която дори се манифестира като единствена, без винаги да са ясни механизмите на първичната фармакологична реакция.
Ред 141:
 
== Пътища на вкарване на лекарствата в организма ==
За да се избере подходящ начин на прилагане на лекарствата имат значение определени фактори, условия и изисквания. Това са физико-химичните свойства на прилаганите средства, изискванията за времето до настъпване на лекарствения ефект, за неговата сила и продължителност, характерът на патологичния процес, терапевтична цел, при животните - – анатомо-физиологичните особености на съответния вид и икономическата целесъобразност за прилагане на лекарствата. Основните пътища за въвеждане на лекарствата в организма са два: ентерален (през стомашно-чревния канал) и парентерален (извън стомашно-чревния канал).
 
=== Ентерално вкарване на лекарствата ===
Представлява начин на прилагане на лекарствените препарати през храносмилателния канал - – през устата или ректума.
* Перорално вкарване (per os, p.o.). Лекарствените препарати се приемат през устата. Този начин се отличава с редица предимства, широко приложим е и е лесно достъпен. Не се изисква предварително стерилизиране на лекарствените средства поради бактерицидното действие на [[стомашен сок|стомашния сок]]. Транспортът на лекарствата от храносмилателния канал до кръвообращението е свързано с преминаването през чернодробната вена, а от там и през [[черен дроб|черния дроб]]. Тук част от лекарството се разрушава или инактивира в значителна степен. В други случаи някои съставки на храната може да променят свойствата на лекарствените средства, а често стомашния сок спомага за инактивиране на други или пък улеснява усвояването на трети. При друга част от лекарствените средства се проявява дразнещо действие в храносмилателния канал. Така може да се причини [[повръщане]], [[възпаление]] на храносмилателния канал, [[кръвоизлив]], потискане на [[апетит]]а и други признаци.
* Ректално въвеждане (per rectum, p.r., per anum). При този начин лекарствените средства се въвеждат през [[анус]]а като попадат в лумена на [[ректум]]а. Има предимство пред пероралното прилагане поради постъпването на лекарствените средства в общото кръвообращение, чрез хемороидалния плексус като по този начин се избягва преминаването през черния дроб. Предпочита се при повръщания, някои чернодробни заболявания, нарушения на предни отдели на храносмилателната система както и лечение на локални процеси.
 
=== Парентерално вкарване на лекарствата ===
При парентералното въвеждане на лекарствените средства се избятва преминаването им през храносмилателния канал. Търсят се други начини на приложение на препаратите като основно се въвеждат през [[дихателна система|дихателната система]] и [[покривна система|покривната система]] - – [[кожа]] и [[лигавица]], както и локално приложение.
 
==== Инжекция ====
Ред 171:
==== Локално прилагане ====
Лекарствата се прилагат върху кожата, лигавицата, в [[млечна жлеза|млечната жлеза]] като се цели основно локален ефект. В повечето случаи обаче активните вещества преминават в общото кръвообращение и проявяват влияние върху целия организъм.
* Кожно прилагане. Използват се меки лекарствени форми - – мази, пасти, кремове, разтвори, емулсии, прахове или напръскване с аерозол.
* Прилагане върху лигавици. Прилагат се лекарствени средства върху лигавицата на [[матка]]та, [[влагалище]]то, пикочните пътища или [[конюнктива]]та.
* Интрамамарно въвеждане. Лекарствените средства се вкарват чрез млечните канали в млечната цистерна. Този начин е характерен основно за продуктивните млечни животни при възпаление на млечната жлеза.
 
== Литература ==
* Арнаудов Г., Арнаудова П., „Лекарствена терапия“, Медицина и физкултура, София 1984&nbsp; г.
* Друмев Д., „Ветеринарна фармакология“, Земиздат, София 1975&nbsp; г.
* Друмев Д., Гахниян-Мирчева Р., Пашов Д., Вангелов С., „Ветеринарно-медицинска фармакология“, ИК „Агропрес“, София 1996&nbsp; г. ISBN 954-467-023-8
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лекарство“.