|
Произхожда от Ангулемския клон на династията Валоа. През 1509 година се омъжва за принца по кръв херцога [[Карл IV Алансон]], умрял скоро след битката при Павия, а в 1527 година за втори път за Анри д'Альбре, крал на Навара. Имат дъщеря — [[Жана д'Альбре.]]
Маргарита Наварска цял живот се отличавалаотличава с голяма преданост към своя брат, пътувалапътува до Мадрид да иска неговото освобождаване след поражението в [[битката при Павия]].
Голямо влияние на нейния светоглед оказалиоказват протестантите Льофевър д'Етапъл и епископ Мо Гийом Брисон, с когото Маргарита поддържалаподдържа кореспонденция. Дворът на Маргарита биле важен център на френския хуманизъм.
Маргарита Наварска покровителствалапокровителства Гийом Бюде, [[Клеман Маро]], Д'Перьо и други литератори. Самата тя знаелазнае латински ( възможно, гръцки език) и оказвалаоказва голямо влияние на много известни хора на своето време; в това отношение тя билае предшественица на създателите на [[литературни салони|литературните салони]] през XVII-XVIII в.
== Творчество==
Писала еПише [[лирика|лирически стихотворения]], весели [[мадригал]]и, [[рондо]], [[сонет]]и, [[епиграма|епиграми]] и др., от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против [[религиозен фанатизъм|религиозния фанатизъм]]. По подражание на "[[Декамерон]]" от [[Бокачо]] е написаласъздава сборник от разкази под заглавието "Хептамерон". Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на [[духовенство]]то, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива [[аскетизъм|аскетизма]] и т.н. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си.
== Библиография ==
*Хептамерон, Красимир Петров, Народна култура, 1986
*
== Литература ==
** Lefranc A. Les idees réligieuses de Marguerite de Navarre d'apres son oeuvre poétique. - P.: 1898.
| 