Франсоа Томбалбайе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Личности (Нджамена) using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
Едно от първите действия, породило недоволството на народа от управлението, е т.нар. "национален заем". Това е данък, наложен през 1964 година. Част от служителите, отговорни за събирането му, са принуждавали жителите на селските райони да плащат три пъти по-големи суми от официалните държавни такси. Това е резултат от недостатъчният опит на повечето местни служители, назначени в административните институции. Именно тези проблеми създават предпоставки за корупция в много части на страната.
Може би най-големият неуспех в управлението на Томбалбайе е разделението между етническите групи, породено от погрешна политика за реформиране на администрацията. По-голямата част от грамотните и образовани граждани на Чад произхождат от южните райони, което означава че единственото те са годни за служба в [[обществения сектор]]. За северните народи южняците са били също толкова чужди и враждебни, колкото и [[французи]]те. Липсвала е и политика за сближаване и съюзяване с племенните вождове в [[Сахара]], което по-късно се оказва решаващ фактор в полза на северните бунтовнически групировки. На [[16 септември]] [[1963]] година избухва младежки протест в отговор на ареста на трима ислямски водачи. Правителството нарежда на армията да се намеси и в резултат на това загиват около 300 души и още много са арестувани. Година по-късно Томбалбайе нарежда жителите на цяло село да бъдат арестувани, тъй като носят традиционни за [[Ислям|мюсюлманите]] бради и тюрбани, които обаче напълно противоречат на политиката на африканизация. След тези събития в през 1965 избухват бунтове в град [[Гера (Чад)|Гера]]. Само на 1 ноември загиват 500 души, от които 9 представители на властта. Размириците впоследствие се разпростират до префектурите [[Уадаи (префектура)|Уадаи]] и [[Саламат (префектура)|Саламат]], където през 1967 са убити префектите.
Междувременно под натиска на Франция Томбалбайе принуден да [[либерализация|либерализира]] до известна степен страната. Заедно с много чадски интелектуалци, французите успяват да го убедят да въведе серия от икономически и административни реформи. След президентските избори през 1969 (на които Франсоа Томбалбайе е единствен кандидат) са освободени около 600 политически затворници.
| |||