Сергей Прокофиев: Разлика между версии

| роден-място=с. Сонцовка, [[СонцовкаУкрайна]], [[УкрайнаРуска империя]]

Прокофиев заема едно от първите места сред рускируските композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото наследство на Сергей Прокофиев е огромно. Той е създал над 130 произведения, между коитo: осем опери, седем симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Прокофиев със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторствo, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойстевнисвойствени енергията, дръзката cтремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодическомелодично дихание, чистата и светла лирика.

Сергей Сергеевич Прокофиев е роден на [[23 април]] [[1891]] г. в село Сонцовка, вБахмутски бившатауезд, Екатеринославска губерния на [[Руската империя]] (днес село Красное, Красноармейски район, [[Донецка област]], Украина) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Рейнголд Глиер и [[Александър Глазунов]]. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургcката консерватория - като ученик на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Kонсерваторията. Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) "Класическа симфония" (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на [[Максим Горки]] и [[Владимир Маяковски]].

От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора. Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в Pодината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да рекламира„рекламира "социализма"социализма“. След връщането си Прокофиев е подложен на репресии, както се случва с всички, които позволяват да бъдат заблудени от сталинската пропаганда. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало. Между неговите най-хубави произведения са балетите "Ромео и Жулиета" (1936), "Пепеляшка" (1945), "Каменното цвете" (1950), оперите - "Годеж в манастира" (1940), "Повест за истинския човек" (1950), "Война и мир" (1953), "Семьон Котко" (1939), кантатата "Александър Невски" (1939), ораторията "На стража на мира" (1950), Петата симфония (1944), Семата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда, и др.